Семинарите към БГ Сайт – история

10 ноември 2009 – лекция на Жанет Найденова
Уеб семинар ноември 2009 г.
15 ноември 2005 – лекция на Десислава Бошнакова
15 ноември 2005 – лекция на Георги Варзоновцев
31 октомври 2003 – лекция на Константин Павлов

Продължаваме с ретроспекцията на случвалото се през годините в родното пространство – този път с обзор на семинарите, които се провеждаха към конкурса БГ Сайт в периода 1999-та до 2015 година.

Уеб семинарите – така се казваха и бяха винаги ден преди или след церемонията по награждаването в конкурса БГ Сайт. Макар от днешна перспектива да има много събития и да няма особен смисъл от провеждането им в онези години, особено в началото, това бе важно събитие, очаквано, почти единствено за общността.

В периода 1999-2015, особено в началото, общността на уеб разработчиците бе малка. Компаниите, които се занимаваха с това се брояха лесно, самите сайтове и платформи на български бяха едва в началото на своето развитие. В дигиталните агенции от онова време все още нямаше голяма специализация, а доста фрийлансери работеха сами и се справяха не лошо с разработването на сайтовете в началния етап от развитие на уеб в България. В края на периода вече имаше обособени студиа, с добра специализация и професионалисти на световно ниво, които работеха за цял свят уеб продукция.

На семинарите присъстваха между 50 до 250 души. На снимките виждаме, че локацията бе различна – някоя от залите на ДНК, зала България, залата на БТА, залата на х-л Радисън и други.

Лекторите бяха сред най-изявените експерти в областта на дигиталните комуникации и уеб. Много често сред тях бяха Александър Варов, Жанет Найденова, Константин Павлов, в годините са били лектори и Венера Александрова, Георги Варзоновцев, Десислава Бошнакова, Александър Петров и много други.

Не малко от уеб специалистите у нас са получили знания и вдъхновение от тези срещи, а те спомагаха и за укрепването на уеб общността в България в тези основополагащи за този бизнес години.

Последвай ни и сподели:

Иван Богданов от Буквите за пишещите хора и онлайн средата

Кажи ни как и от кога се занимаваш с книги, книгоиздаване, Буквите и дигиталната среда?
С книгоиздаване се занимавам от 92 година. Така се случи, че като завърших нямаше работа за програмисти, но за предпечатари имаше много. С дигиталната среда се сблъсках още в университета, Даниел Калчев ми е състудент, а българския интернет беше създаден буквално в съседната лаборатория. Първият домейн, на който бях администратор беше на Варненската библиотека през 1993г. Интернет ме привличаше и през 1997 г направих първия си литературен сайт Ерато. После заедно с Мартин Митов направихме Словото, но границите на първоначалната идея на проекта – да публикува български класици ми бяха тесни. Аз исках да работя с нови български автори, да подпомагам развитието им и затова на 24.05.2001 основах Буквите- първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.

Как Интернет допринася за развитието на Буквите?
Без интернет Буквите нямаше да съществуват. Те се родиха в един момент, в който литературния печат беше почти не съществуващ и дадоха възможност на неизвестни автори от цял свят да имат възможност да публикуват своите произведения, да получават критични отзиви, да се сравняват с другите и да се развиват като автори. Самата среда даде възможност за развитието на множество автори, които достигнаха до професионални нива. С годините се развихме от обикновен сайт до цялата културна общност. Затова през карантината се разбра, че само онлайн общуването не ни достига, че ни липсват премиерите, турнетата, срещите на живо с читатели.

Доколко Интернет е място и за литература, поезия, изкуство? Помага ли на авторите да споделят, да израстват, да се представят, да намират фенове?
Интернет е основното място за публикация и развитие на българските автори. Като изключим онази група, която пише основно за арт терапия и има нужда да споделя своите произведения с останалите, то интернет и в частност социалните мрежи дават големи възможности на един автор „да направи име“, както се казва в нашите среди. Ако преди се работеше пет години за името, сега с помощта на Фейсбук и останалите този период може да се съкрати до няколко месеца, стига автора да е активен и да контактува с читателите си.
Реално млад български автор няма откъде друга да намери фенове. Издателската пътека от 90-те – издателството издава един автор, книгите му стигат до книжарниците, там критици и читатели го откриват отдавна не работи, поради множество причини: като се започне от големия брой книги, които излизат (средно 100 на седмица) и се свърши до това, че през книжарниците се продават все по-малка част от книгите.

Какво е нужно да направи един писател или поет за да е успешен онлайн?
Обяснявам тези неща на издателските курсове, които водя:
Първо е важно един автор да има изграден добър фейсбук профил. Няколко хиляди фена са задължителни, защото статистиките са, че около 10 процента от феновете купуват книгите. Трябва тези фенове всеки ден, подчертавам ВСЕКИ ДЕН да се захранват с нещо интересно около автора – нов текст, нови преживявания, неща които се случват с него и книгите му. Изобщо авторът трябва да се стреми да бъде постоянно интересен.
Фейсбук страница и група са задължителни, както страницата е по скоро архив с негови произведения, докато обсъжданията на произведенията му да бъдат в групата.
Задължително, а не желателно, е участието на автора в различни литературни групи, тъй като там може лесно да си разширява кръга от почитатели.
Задължително трябва да има собствен сайт или поне блог, защото Гугъл не индексира добре Фейсбук.
Акаунти в другите социални мрежи са вече според възрастта и жанра, в който пише. Активен участник в БГ мама би продавал много добре любовните си романи.
Карантината разви добре всякакви видеоформи на изява на авторите и това трябва все повече да се използва, защото основното е едно:
ХОРАТА КУПУВАТ КНИГИ НА ИМЕНА, КОИТО ПОЗНАВАТ!

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?
Интернет, особено в началните си години беше много приятно място. Имаше един дух, който сега го няма. Следете този сайт, ще научите интересни неща за началото на интернет бизнеса и общуването в България.

Ако някой иска да се свърже с теб – къде да те намери?
Може да ме намери на сайта ми Bukvite.bg, на страницата на Буквите във Фейсбук или в личния ми профил, но най-лесно може да ме намерят на bogdanov@bukvite.bg

Интервюто взе Жюстин Томс

Последвай ни и сподели:

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели:

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Последвай ни и сподели:

Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Последвай ни и сподели:

Ованес Ованесян: Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа

Ованес Ованесян е съосновател на Evalato, български софтуер за управление на конкурси, грантове и програми, и на Eventex Awards в областта на събитийната индустрия.

Предстои бум на онлайн и хибридните събития. Това не може да замени “живото” събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси”, казва той. Какви са капаните при организацията на онлайн и хибридни събития и как се повишава продуктивността на екип, който работи дистанционно от години, четете тук.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Ованес! Evalato e един от най-успешните бг дигитални продукти в света. Разкажи ми накратко как стартира Weemss и се превърна в Evalato?

Идеята за Evalato и Weemss се роди от нашата собствена нужда от такива решения като организатори на събития и конкурси, и съответно липсата на достатъчно добра алтернатива на пазара. Това за нас не е просто бизнес ниша. Ние врим и кипим в тази индустрия и знаем нуждите на организаторите на събития и конкурси от първо лице. Смятам, че това е и една от основните причини за успеха и на двата ни софтуера – ние просто “говорим един език” с нашите клиенти.

Всичко започна през 2014 г. с Weemss – софтуер за организиране на събития и продажба на билети, който включваше и инструменти за управление на конкурси. В края на 2018 г. взехме решението да отделим Evalato като самостоятелна платформа, която да е фокусирана изцяло върху управлението на конкурси и награди. Това не беше просто ребрандиране, а изцяло преобразен продукт с много нови инструменти и функционалности, специфични за процесите на управление на конкурси. Още през първата си година, Еvalato се превърна в едно от водещите решения за управление на конкурси в света.

Вие организирате и международен конкурс и платформа с голям обхват. Как спечелихте доверието на първите си партньори и клиенти?

Това е другата ни голяма гордост с много интересна история – Eventex Awards. Eventex стартира в България през 2009 г., а днес са най-големите международни награди за събития в света. Агенциите и фирмите, които участват в Eventex Awards, знаят, че не си “купуват” награда. Нашите участници са уверени, че са оценявани безпристрастно и то от най-добрите в света.

Част от финалистите ни само от тази година са събития на световноизвестни брандове като: Google, Microsoft, YouTube, Philips, Ferrari, BMW Group, Cisco, DHL, Twitter, Lexus, Mercedes-Benz, Michelin, Turkcell, Virgin Galactic и много други.

Нашата мисия е не само да награждаваме, но и да популяризираме най-добрите практики в нашата индустрия. С тази цел създадохме Eventex Creative Week – безплатни онлайн серии, посветени на тенденциите и най-добрите примери от събитийната индустрия.

Събитията се променят много динамично и стават все по-динамични като преживяване, в няколко типа медии, на различни и оригинални локации. Какво предизвика тази еволюция и какви са най-големите капани в организацията на едно събитие?

Събитийната индустрия е безспорно една от най-динамичните и най-предизвикателните. Неслучайно “Event manager” (или “Организатор на събития” на български) е 5-тата най-стресова професия в света, според редица проучвания. Освен че изисква много компетенции, опит и качества, тази професия налага не само да си в крак с тенденциите, но и да ги създаваш, за да си истински успешен.

Еволюцията на събитийната индустрия е предизвикана от т.н. “милениъли”, и разбира се – от новите технологии. Това поколение има достъп до много повече информация, забавления, форми на общуване, технологии, пътува много повече и се обогатява постоянно. Съответно един милениъл има нужда от събития, които да могат да му дадат много повече от това, което така или иначе получава лесно и сам. Те трябва да бъдат уникални изживявания!

Дрyгият важен фактор за еволюцията на събитията е развитието на технологиите. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси.

Разбира се, колкото по-разнообразни и интересни стават събитията, толкова повече капани и рискови моменти крият. Затова, да може да се справяш с кризисни ситуации и да реагираш “на момента”, е задължително качество за всеки мениджър на събития. Трябва безупречно планиране на всеки детайл преди събитието и предварително изготвяне на план Б и Ц при различни сценарии. Настоящата кризисна ситуация покрай пандемията с COVID19 е доказателство за това.

Как се отразява настоящата извънредна социална ситуация на ивент бранша? Какви възможности и предизвикателства се откриват?

Ивент браншът е един от най-силно засегнатите от настоящата ситуация. Едни от най-големите събития в световен мащаб бяха вече отменени, а тепърва ще бъдат отменяни или отлагани.

Предизвикателствата са изключително много – правилна кризисна комуникация и реакция (избор между отлагане, преминаване към алтернативен формат или тотално канселиране) и много други. Възможности обаче има – най-вече това е преминаване към онлайн или хибридни форми на събития. Разбира се, това е приложимо само за определен тип събития, не за всички.

Някои организатори на събития вече започнаха да трансформират планираните си събития в онлайн формати. Това не може да замени “живото” им събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива.

Ние решихме да отложим обявяването на победителите в Eventex Awards и да отложим излъчването на Eventex Creative Week, като на негово място ще излъчим извънреден епизод във връзка с настоящата ситуация в ивент индустрията. Събитията ни на живо са планирани за доста по-напред във времето и вече обсъждаме кризисни действия, ако се наложат.

За съжаление, повечето индустрии ще претърпят огромни загуби. Едни от най-засегнатите ще са туристическата индустрия, авиоиндустрията, ивент индустрията, ентъртейнмънт и ресторантьорската индустрии. Но смятам, че дори в тези тежки времена ще има компании, които ще успеят да се адаптират към ситуацията и да намерят някаква алтернатива.

Повечето планирани събития, когато е възможно, преминаха в онлайн режим. За какво трябва да внимават организаторите и лекторите, изпълнителите, когато преминават в дигитален режим?

Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа. Нещата трябва да са направени изключително професионално, за да са на ниво. Иначе по-добре да не се прави.

Изисква се работа с друг тип специалисти и доставчици на услуги: технически специалисти, видеографи, дизайнери. и други, както и използване на специални технологии като: стрийминг технологии, приложения/софтуери за ангажиране на аудиторията онлайн, платформи за излъчване на онлайн събития и други.

Много е важно за такъв тип събития, слотовете или лекциите да бъдат кратки – до 15 минути, и разнообразни. Ключово е да се държи вниманието на публиката с различни подходи: игри или елементи на геймификация, вкарване на забавни или любопитни елементи, Q&A сесии, гласуване в реално време на публиката и т.н.

За самите лектори и изпълнители този преход не е никак лек. Те обикновено се зареждат от публиката и активно взаимодействат с нея. Това отново до някаква степен може да бъде компенсирано с използване на определени технологии и при добро планиране на сценария. Препоръчително е за лекторите и модераторите, ако нямат опит в такъв тип формат, да репетират повече предварително или да се избере вариант със запис, който да бъде стриймнат.

Едно онлайн събитие не е винаги по-евтиният вариант. Напротив, за някои събития, може да излезе доста по-скъп вариант и организаторите трябва да преценят дали не е по-добре да отложат или отменят събитието.

Кои са Вашите уроци от тази ситуация?

Винаги имай план Б за форсмажорни обстоятелства и се адаптирай според ситуацията.

Как изглежда модерното събитие и какви са тенденциите за в бъдеще?

Едно уникално събитие е комбинация от множество фактори: съдържание, формат, “wow” моменти, оригинална локация, завладяващи ефекти, иновативни технологии, забавления, безупречна организация и много други. Няма рецепта и това е най-красивото в нашия бизнес – колкото по-креативен си и рискуваш с нестандартни подходи, толкова повече успех имаш.

Тенденциите в световен мащаб са изключително интересни. За съжаление, една голяма част от тях са неприложими в сегашната кризисна ситуация. Но след като кризата отмине, отново ще са в пълна сила.

Част от тях са релевантни за онлайн събитията, които ще са единствената възможна форма на събития в близко бъдеще, и аз говорих за тях по-горе. Всеки един детайл се изпипва, за да се “потопят” участниците изцяло в изживяването. Вече не говорим просто за изживяване, а за omni-experience – ти не си просто наблюдател, а си активен участник в това събитие.

Важна тенденция е едно събитие да е създадено с или да подкрепя някаква социална кауза. И не говоря само за CSR събития и кампании. Това ще е бъдещето за всеки тип събитие оттук нататък. Голяма радост лично за мен е тенденцията организаторите на събития да използват все повече т.н. ‘зелени практики’ – нещо, което ние практикуваме. Мисленето в посока на ограничаване на този ефект, е от изключително значение.

Друга важна тенденция е използване на виртуална реалност, изкуствен интелект и уникални технологии, създадени конкретно за дадения ивент. Предвид кризисната ситуация, в близко бъдеще ще има огромен бум на онлайн и хибридните събития.

Вашият екип е един от най-разпознаваемите т.нар. разпръснати екипи, тоест работите от разстояние и изцяло онлайн, често пътувате. Как стигнахте доидеята за този тип организация на работата?

Не беше емоционално решение, а доста добре обмислен ход, от който сме изключително доволни. Преди няколко години, когато още имахме офис, наехме двама човека, които живееха и работиха от Франция. Чрез тях тествахме тази концепция, видяхме, че е възможно и преминахме към изцяло дистанционна форма на работа. Сега имаме хора, които работят, както от различни градове в България, така и от чужбина. За да компенсираме липсата на личен контакт “на живо”, често си правим тийм ритрийти за по няколко дена в чужбина и у нас.

Как еволюира работата на екипа ви от началото, когато стартирахте този модел?

Резултатите, откакто преминахме към дистанционна форма на работа, са наистина впечатляващи: поне с 30% се е покачила продуктивността на екипа. Не по-малко важно обаче е, че успяваме да имаме по-добър work-life баланс: храним се по-здравословно, спортуваме повече и успяваме да използваме спестеното време от пътуване до работа и обратно за нещата, които ни правят щастливи.

Тук обаче е моментът да кажа, че не всеки човек може да работи дистанционно. Затова и сега, когато наемаме нови служители, винаги гледаме човекът да е имал опит с някаква форма на дистанционна работа или да има такава нагласа.

Какво е най-важното за успешната работа на един виртуален екип?

На първо място – хората. Те трябва да са самодисциплинирани, самоинициативни, и ориентирани към резултатите. На второ място – използването на софтуери и приложения, които да организират работата и улеснят комуникацията. Ние ползваме редица софтуери с тази цел: за комуникация на екипа, за управление на задачи, за разпределение и измерване на времето за дадена дейност и други.

Каква е България онлайн?

Истината е, че в България все още не е навлязло разбирането, че “умният начин”, който е свързан с умни технологии и дигитализация, е не само по-лесен, но и спестява време, пари и ресурси. Хората масово предпочитат да наемат двама или трима човека да вършат работа, която може да се извършва от софтуер, заблуждавайки се, че така пестят пари. Все пак оставам оптимист, че нещата и при нас ще се променят и смятам, че платформи като вашата могат да помогнат за случването на тази промяна.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Бих казал, че аз съм даже дигитален ‘фундаменталист’ – всичко, което може да е дигитално, при мен е 🙂. Екипът ми се шегува, че като видя някой с хартиен тефтер, получавам малък удар всеки път. Постоянно търся и намирам нови софтуери или приложения, които да направят работата ни по-лесна и оптимизирана. За мен има само един начин – умният (the smart way).

Последвай ни и сподели:

Uspelite.bg – интервю с Венелин Добрев

Венелин Добрев

Как се зароди идеята за УСПЕЛИТЕ?

Идеята се роди като всички хубави неща – на по чаша бира. Една февруарска вечер през 2013-та се бяхме събрали с приятели да се видим в родната Стара Загора. Тогава всеки учеше някъде другаде – аз бях във Варна, една част от моите близки хора бяха в София, а други – във Велико Търново. Седнахме да се видим и лека-полека темата отиде към това дали има смисъл да оставаме в България. Една част от хората твърдяха, че тук не може да се успее. Аз твърдях, че може. И така след повечко бири и на инат създадох страницата „Младите успели българи“, за да разказваме историите на хора, които успяват в България. И показахме, че може. Между другото, всички, които участваха в спора в онази зимна вечер в момента са в България и са успешно реализирани в различни професионални области.

Кои (екип) го стартирахте?

Започнах сам, но много непостоянно. След това се включи Александър Хинков, а по-късно Калоян Гаджев и Ирина Христова. Иринка вече не е толкова активна, но пък към нас се присъедини Добрин Йорданов. Това сме съоснователите на uspelite.bg днес. Искам да подчертая, че всеки човек, който е бил част от нашия екип е оставил своята следа. За мен е много радващо, че има много бивши членове на екипа, които са част от различни големи медии в страната и виждам, че мисията на uspelite.bg е останал у тях и до ден днешен.

Възможно е да съществува позитивна родна медия, вие го доказвате. Кои са най-предизвикателните моменти в развитието на подобен проект?

Ние работим основно с доброволци, което означава, че през известно време екипът ни се обновява. Растем устойчиво, но със сигурност можем и много по-добре. Всеки, който иска да ни подкрепи може да го направи в платформата Patreon ето тук: https://www.patreon.com/uspelite

Лично за теб какво е УСПЕЛИТЕ?

Мисия. Смисъл. Перспектива за по-добро бъдеще.

Доколко важна е онлайн средата за активизма и защитата на различни каузи и лично за теб доколко е подкрепяща и водеща те в твоите важни каузи?

Мисля, че онлайн средата е инструмент и може да се ползва за добри и лоши цели. Ние умело използвахме социалните мрежи за кампанията ни за по-добре медийна среда „рЕмисия Новини“ през 2016-та година. Постигнахме своята цел тогава – в национален ефир за дълго време намери своето място изцяло положителна емисия новини. Нещата се промениха оттогава. Подготвяме нови неща, за които ще се чуе съвсем скоро.

Работиш по различни проекти, разкажи за някой/и от тях накратко 🙂

Към момента фокусът ми е изцяло върху uspelite.bg. Нещо, което си струва да спомена е развитието на сайта otbaba.bg, в който могат да бъдат закупени ръчно направени терлици от български баби. Там в също сме в процес на надграждане. Ако искате да следите развитието на проекта можете да се абонирате в сайта.

Пожеланието ти към УСПЕЛИТЕ?

Често се шегуваме, че искаме Успелите да станат Преуспелите (на три морета!). Пожеланието ми е никога да не изневеряваме на себе си и да следваме своите цели успешно. А за момента те са две – да станем най-четеният уеб сайт в България и да приложим нашия модел и в други страни. Има нужда от това.

И към теб самия?

Да съм здрав и хората, които обичам да са здрави също. Заобиколен съм от невероятни хора – имам чудесна приятелка, прекрасно семейство и наистина невероятни приятели. Това е богатство, което бих пожелал на всеки.

Последвай ни и сподели:

За юридическото и дигиталното със Станимир Ненов

Станимир Ненов

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук? Как и защо реши да направиш онлайн услуга, вместо да работиш в областта на правото „офлайн“, както повечето ти колеги?

Не съм от хората, които винаги са знаели, че ще учат право. Много обичах математика и завърших ОМГ Пловдив. Бях се насочил към финанси или икономика, но в 10-ти клас психоложката на училището видя нещо в мен покрай защитата ми в една училищна комисия, образувана след инцидент. Тогава тя ме препоръча в клуб „Дебати“. Така след 1-2 години се насочих към правото. От друга страна много обичам логиката и справедливостта, а правото в голяма степен е това.

Много обичам и информационните технологии и във втори курс право видях възможност да използвам съвременни канали като уеб и mobile, за да се дистрибутират по-ефективно правата и задълженията на хората – на разбираем език. Така направихме pravatami.bg. След това видяхме, че само с информация не става, хората трябва да имат и подходящи инструменти за реализация на тези права. Направихме Advokatami.bg – технологична компания в правния сектор, която по съвременнен начин предоставя правни услуги на бизнеса и хората. Чрез технология оптимизираме и автоматизираме процеси, което води до по-бързи и евтини услуги.

Как дойде идеята за pravatami.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Един от най-добрите начини да направиш успешен продукт е когато хората те питат за него. Още като записах право, всички познати и приятели започнаха да ме питат елементарни за мен неща – какво да правя, като ме спрат от КАТ, как да си прекратя договора за наем, какви са правата ми с мобилните оператори и т.н. Нямаше достъпно място за тези отговори и ние направихме pravatami.bg. Започнахме в края на 2011 с Георги. През пролетта на 2012 събрахме екип и започнахме да работим здраво по съдържанието и сайта. Всички бяхме доброволци и не го правихме за пари. Правата за нас е място, където само даваме. Още в есента на 2012 станахме популярни и през следващите 2-3 години бяхме редовни гости по всички медии. Съдържанието и трафикът растяха бурно. Две години след основаването успяхме да вземем финансиране от Фондация „Америка за България“. Бяхме най-младите лидери на най-младата организация, подкрепяна от тях. Отне ни една година да ги убедим, че сме сериозни. Проектът с Фондацията ни помогна да пораснем още по-бързо и да започнем да плащаме за труда на автори и редактори. Към края на проекта започнахме да мислим за финансова устойчивост. Отне ни време да я постигнем, но успяхме. Съвсем скоро преминахме в Правата 2.0. Повече инфо тук: https://pravatami.bg/blog/pravatami-2-0.

А идеята за advokatami.bg – как дойде, как стартира и как стигна до това, което е сега? Какво предстои в бъдеще?

Споменах как дойде идеята по-горе. Стартира от мен и Мариела (съпругата ми) през пролетта на 2013 като Lexpert. Бяхме програмирали десетина документа и искахме да тестваме как ще се приеме това в България. В началото на 2014 добавихме и регистрация на фирма и НПО. Към февруари 2014 компанията започна да се издържа (без да си плащаме заплати). В края на 2014 се присъединиха още хора в екипа и започнахме да работим по пълна реализация на идеята. Така през февруари 2015 стартира Advokatami.bg. Имахме късмет с останалите хора от екипа. Цецо и Ники са ключови фактори за успеха на Advokatami.bg. Още от ден 1 имах ясна визия за Advokatami.bg и днес тя е реализирана. Единственото изключение е Premium програмата ни, която беше вдъхновена от Amazon Prime. До края на 2017 г. бизнесът се самоиздържаше без външни инвестиции. Бяхме ОК да се развива и така, но имаше много плюсове да привлечем като инвеститор Христо Христов (CEO на Netinfo). Гледайки назад във времето мога да кажа, че това беше много добър ход. Христо допринася много за развитието ни. Сега пиша това от Сингапур. Преди два месеца дойдох тук с Мариела и дъщеря ни, за да положим основите на глобална компания. Advokatami.bg се разширява като Advomi.com. В бъдеще престоят много интересни неща около AI & Machine learning. 

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Чета доста. Само на Kindle. Чета и блогове, статии. Twitter ми е много полезен – следя автори, основатели, философи и други умни хора. Опитвам се да уча от тях. Опитвам се да уча от природата и от различни дисциплини като математика, физика, биология, финанси. Напоследък станаха популярни менталните модели, за които Чарли Мънгър говори от много години.

За полезната част е лесно – опитвам се да правя само неща, които хората искат. Така написах и първата си книга на тема Airbnb. Години наред хората постоянно ми задават въпроси по темата. И в един момент реших да напиша нещо по въпроса и да отговаря на всички. Книгата, неочаквано за мен, се оказа голям успех.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Идването в Сингапур беше много голямо предизвикателство. Само аз, жена ми и дъщеря ни на 1.8 г. в напълно непозната държава, без да познаваме никого. Първите 40 дни тук бяха много трудни с намиране на нов дом, офис, визи и т.н. Справихме се и сега сме в чудесно темпо. 

Как минава един твой ден?

Ставаме по-рано и имам „бавни сутрини“ с Мариела и малката. Закусваме, играем си и леко, без стрес, навлизаме в деня. Ако съм на 16:8 гладуване със Zero App, прескачам закуската. Към 9 часа съм в офиса. Работя на креативни серии по 40 мин. с по 5-10 мин. почивка. Нотификации, Slack, имейл – всичко е изключено, за да мога да работя спокойно и да правя неща. Към края на работния ден минавам през всички комуникационни канали. Не работя повече от 8 часа на ден. Вечерите прекарвам със семейството, приятели и спорт. Играя тенис. А в Сингапур започнах и да плувам.

Как виждаш бъдещето на юристите – как ще работят те, доколко изкуственият интелект и автоматизацията ще навлязат в тази сфера? Какво интересно предстои според теб?

AI и ML ще променят много правото във всички аспекти. Ревюта на договори и документи, правораздаване, консултации. След 10 г. в развитите общества човешкият фактор в правото ще бъде поне 50% по-малък. Може и 75%. Като цяло това е една от индустриите, в които на 100% AI може да замени човек и да се справя много по-добре.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да скачат във водата и да започват да плуват. Това е единственият начин да се учиш.

Последвай ни и сподели:

Създателите: Христо Стоянов за вдъхновението, онлайн средата и ученето

Христо Стоянов е експерт по социални медии и създател на LifeHack.bg, където вече над 8 години създава качествени материали и ръководства по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Случайно. Или по-скоро нуждата ме насочи.

Завършил съм информатика, но изобщо не влизах в лекциите. Като студент мислех за съвсем различни неща. Сега, като се върна назад, се чудя тоя непрокопсаник аз ли съм бил…

Първите ми работни места бяха далеч от компютрите. Работех в търговията и продажбите. И понеже съм доста интровертен човек, тази дейност изобщо не ми харесваше.

В единия случай, когато напуснах едно от тези си работни места заради тоталното си нежелание да се занимавам с това, се оказах доста време без работа.

Това беше и моята повратна точка. Тогава се насочих към това, което правя в момента.

Нуждата ме накара да измисля начин да правя нещо, което да ми носи някакви доходи. Имах и време да се уча. А благодарение на родителите ми имах и всичко необходимо като техника. И така започна всичко. Един сайт, втори сайт, постоянство. Та до днес.

Как и откъде се учиш и вдъхновяваш за материалите, които пишеш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Купувам си много книги. Вляза ли в книжарница, не излизам без книга. Те доста ме вдъхновяват. За над 10 години събрах и много ценни онлайн източници. Feedly-то ми е пълно с качествени сайтове, които следя и от които черпя информация за нашите материали. В този смисъл изобщо не се опитвам да измислям топлата вода.

Има толкова по-умни хора от мен, които вече са го направили. Ние просто разказваме за техните постижения, идеи и изобретения. Затова и в lifehack.bg гледаме най-вече материалите да са полезни за читателите ни. Разбира се, споделям и моя ценен опит, защото определено имам какво да кажа по много теми.

Единственото, за което съжалявам, е че не ни стига времето да споделяме абсолютно всичко интересно и полезно, което знаем. Но се стараем.

LifeHack.bg е сред първите онлайн източници в България с платен абонамент за съдържание. Как се спря на този бизнес модел и как планираш да го развиваш? Очакваш ли да бъде възприет и от други сайтове и как виждаш бъдещето му на българския пазар?

Да, ние сме сред първите, които се осмелиха да поискат пари за съдържанието си, и то на пазар, в който тази тема е табу. Първопричината за това е, че знам много добре каква стойност създаваме и вярвам в нашето съдържание.
Затова и се осмелих да поискам възнаграждение за труда на екипа ми.
Всъщност, бизнес моделът е нов само за България.

В развитите страни това е стара практика.

Когато започнах да проучвам как се прави subscription бизнес, не можех да повярвам колко сме изостанали. Всичко трябваше да измислям сам. Нямаше откъде да видя, да взема пример, да се поуча. Можех да гледам само американски такива услуги.

Да не говорим за онлайн разплащанията у нас. Специално за нуждите на абонаментния бизнес те са меко казано изостанали. Особено що се отнася до удобството, което предоставят на потребителя. А ако на него не му е удобно, няма да плати.

Това важи с пълна сила за т.нар. автоматични плащания (recurring payments). Въпреки това ние успяхме да внедрим такива в нашия клуб и услугата вече е налична за абонатите на MasterHack. Беше огромно предизвикателство, но успяхме да го предложим на клиентите си. Сигурен съм, че вече ще им бъде в пъти по-лесно и удобно да се абонират.

Благодарение на всички тези недостатъци обаче натрупах солиден опит, който смело мога да кажа, че си е цяло ноу-хау за този тип бизнес у нас. Скоро се надявам да остане време и да го споделя с подробности с нашите читатели. Що се отнася до нашия клуб – ние се развиваме постоянно.

Не минава и ден, в който да не направим подобрение по сайта, по съдържанието, по бизнес процесите вътре в клуба. Не спираме да даваме стойност – правим го не ежеседмично, а ежечасно.

Моделът ни със сигурност ще бъде приложен и от други сайтове. Защото е печеливш и защото е изгоден за потребителя.

Разбира се, подводните камъни са много. Малко след като създадохме клуб MasterHack, имаше няколко опита да ни копират модела, но бързо се провалиха. Този бизнес изисква постоянна ангажираност на абонатите, а на това не може да издържи всеки.

Спреш ли за известно време да даваш стойност, клиентите си тръгват.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Постоянно изниква нещо – особено чести са техническите предизвикателства, защото както споменах и преди малко, тук всичко тепърва се измисля как да се прави. Ако услугата ни беше в Щатите например, всичко щеше да бъде по мед и масло, защото там тази дейност е с традиции.

Най-голямото предизвикателство досега в бизнеса ни е внедряването на услугата за автоматично плащане на абонамента – recurring payments. Освен че отне повече от 5 месеца, в казуса бяха замесени голяма и сериозна компания, занимаваща се с програмиране, една от най-големите банки у нас и недостатъците на WordPress и банковата ни система. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че то вече е факт. Освен това е и едно от нашите най-големи конкурентни предимства! Сега не само създаваме най-полезното съдържание, но и може да се възползвате от него по най-удобния начин.

Как минава един твой ден?

Ставам в 6:30 ч и отивам в офиса си в Либхер. Там работя до 15:00 ч за немската компания. След това се прибирам.

Ако ми е ден да видя дъщеря ми, се разхождаме с нея или я вземам вкъщи да си поиграем няколко часа, ако не е, прибирам се и започвам да работя върху бизнеса си.

Коментираме с колегите нещата от деня, обсъждаме проблеми с абонати, коментираме какво можем да дадем още на лоялните си клиенти, планираме съдържанието, борим се с технически проблеми.

Към 9-10 вечерта приключвам.

След това обикновено гледам филми, за да разпусне мозъкът от четене и мислене. Това е най-приятният и неангажиращ начин, който съм открил за изключване на мисловната ми дейност. Почивам рядко, но и не се измарям лесно.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

За повече усилия не знам. Вярвам, че няма лесен бизнес, независимо дали е онлайн или офлайн, независимо дали се прави в България или навън. Но предполагам, усилията са по-различни. А ако сте комбинирали офлайн бизнеса си и с онлайн такъв, не ви завиждам.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

1. Не го правете точно като мен! Вземете само моите добри практики.

2. Издълбайте в мозъка си (образно казано) надписа: Ще изисква време, труд и средства. Забравете, че с безплатни инструменти и с нулев бюджет ще направите нещо успешно.

3. Вземайте идеи от по-развити външни пазари, но ги адаптирайте за нашия. Сляпото копиране на модели не помага. Адаптирайте се! Клиентите са различни!

Последвай ни и сподели: