За юридическото и дигиталното със Станимир Ненов

Станимир Ненов

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук? Как и защо реши да направиш онлайн услуга, вместо да работиш в областта на правото „офлайн“, както повечето ти колеги?

Не съм от хората, които винаги са знаели, че ще учат право. Много обичах математика и завърших ОМГ Пловдив. Бях се насочил към финанси или икономика, но в 10-ти клас психоложката на училището видя нещо в мен покрай защитата ми в една училищна комисия, образувана след инцидент. Тогава тя ме препоръча в клуб „Дебати“. Така след 1-2 години се насочих към правото. От друга страна много обичам логиката и справедливостта, а правото в голяма степен е това.

Много обичам и информационните технологии и във втори курс право видях възможност да използвам съвременни канали като уеб и mobile, за да се дистрибутират по-ефективно правата и задълженията на хората – на разбираем език. Така направихме pravatami.bg. След това видяхме, че само с информация не става, хората трябва да имат и подходящи инструменти за реализация на тези права. Направихме Advokatami.bg – технологична компания в правния сектор, която по съвременнен начин предоставя правни услуги на бизнеса и хората. Чрез технология оптимизираме и автоматизираме процеси, което води до по-бързи и евтини услуги.

Как дойде идеята за pravatami.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Един от най-добрите начини да направиш успешен продукт е когато хората те питат за него. Още като записах право, всички познати и приятели започнаха да ме питат елементарни за мен неща – какво да правя, като ме спрат от КАТ, как да си прекратя договора за наем, какви са правата ми с мобилните оператори и т.н. Нямаше достъпно място за тези отговори и ние направихме pravatami.bg. Започнахме в края на 2011 с Георги. През пролетта на 2012 събрахме екип и започнахме да работим здраво по съдържанието и сайта. Всички бяхме доброволци и не го правихме за пари. Правата за нас е място, където само даваме. Още в есента на 2012 станахме популярни и през следващите 2-3 години бяхме редовни гости по всички медии. Съдържанието и трафикът растяха бурно. Две години след основаването успяхме да вземем финансиране от Фондация „Америка за България“. Бяхме най-младите лидери на най-младата организация, подкрепяна от тях. Отне ни една година да ги убедим, че сме сериозни. Проектът с Фондацията ни помогна да пораснем още по-бързо и да започнем да плащаме за труда на автори и редактори. Към края на проекта започнахме да мислим за финансова устойчивост. Отне ни време да я постигнем, но успяхме. Съвсем скоро преминахме в Правата 2.0. Повече инфо тук: https://pravatami.bg/blog/pravatami-2-0.

А идеята за advokatami.bg – как дойде, как стартира и как стигна до това, което е сега? Какво предстои в бъдеще?

Споменах как дойде идеята по-горе. Стартира от мен и Мариела (съпругата ми) през пролетта на 2013 като Lexpert. Бяхме програмирали десетина документа и искахме да тестваме как ще се приеме това в България. В началото на 2014 добавихме и регистрация на фирма и НПО. Към февруари 2014 компанията започна да се издържа (без да си плащаме заплати). В края на 2014 се присъединиха още хора в екипа и започнахме да работим по пълна реализация на идеята. Така през февруари 2015 стартира Advokatami.bg. Имахме късмет с останалите хора от екипа. Цецо и Ники са ключови фактори за успеха на Advokatami.bg. Още от ден 1 имах ясна визия за Advokatami.bg и днес тя е реализирана. Единственото изключение е Premium програмата ни, която беше вдъхновена от Amazon Prime. До края на 2017 г. бизнесът се самоиздържаше без външни инвестиции. Бяхме ОК да се развива и така, но имаше много плюсове да привлечем като инвеститор Христо Христов (CEO на Netinfo). Гледайки назад във времето мога да кажа, че това беше много добър ход. Христо допринася много за развитието ни. Сега пиша това от Сингапур. Преди два месеца дойдох тук с Мариела и дъщеря ни, за да положим основите на глобална компания. Advokatami.bg се разширява като Advomi.com. В бъдеще престоят много интересни неща около AI & Machine learning. 

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Чета доста. Само на Kindle. Чета и блогове, статии. Twitter ми е много полезен – следя автори, основатели, философи и други умни хора. Опитвам се да уча от тях. Опитвам се да уча от природата и от различни дисциплини като математика, физика, биология, финанси. Напоследък станаха популярни менталните модели, за които Чарли Мънгър говори от много години.

За полезната част е лесно – опитвам се да правя само неща, които хората искат. Така написах и първата си книга на тема Airbnb. Години наред хората постоянно ми задават въпроси по темата. И в един момент реших да напиша нещо по въпроса и да отговаря на всички. Книгата, неочаквано за мен, се оказа голям успех.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Идването в Сингапур беше много голямо предизвикателство. Само аз, жена ми и дъщеря ни на 1.8 г. в напълно непозната държава, без да познаваме никого. Първите 40 дни тук бяха много трудни с намиране на нов дом, офис, визи и т.н. Справихме се и сега сме в чудесно темпо. 

Как минава един твой ден?

Ставаме по-рано и имам „бавни сутрини“ с Мариела и малката. Закусваме, играем си и леко, без стрес, навлизаме в деня. Ако съм на 16:8 гладуване със Zero App, прескачам закуската. Към 9 часа съм в офиса. Работя на креативни серии по 40 мин. с по 5-10 мин. почивка. Нотификации, Slack, имейл – всичко е изключено, за да мога да работя спокойно и да правя неща. Към края на работния ден минавам през всички комуникационни канали. Не работя повече от 8 часа на ден. Вечерите прекарвам със семейството, приятели и спорт. Играя тенис. А в Сингапур започнах и да плувам.

Как виждаш бъдещето на юристите – как ще работят те, доколко изкуственият интелект и автоматизацията ще навлязат в тази сфера? Какво интересно предстои според теб?

AI и ML ще променят много правото във всички аспекти. Ревюта на договори и документи, правораздаване, консултации. След 10 г. в развитите общества човешкият фактор в правото ще бъде поне 50% по-малък. Може и 75%. Като цяло това е една от индустриите, в които на 100% AI може да замени човек и да се справя много по-добре.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да скачат във водата и да започват да плуват. Това е единственият начин да се учиш.

Създателите: Христо Стоянов за вдъхновението, онлайн средата и ученето

Христо Стоянов е експерт по социални медии и създател на LifeHack.bg, където вече над 8 години създава качествени материали и ръководства по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Случайно. Или по-скоро нуждата ме насочи.

Завършил съм информатика, но изобщо не влизах в лекциите. Като студент мислех за съвсем различни неща. Сега, като се върна назад, се чудя тоя непрокопсаник аз ли съм бил…

Първите ми работни места бяха далеч от компютрите. Работех в търговията и продажбите. И понеже съм доста интровертен човек, тази дейност изобщо не ми харесваше.

В единия случай, когато напуснах едно от тези си работни места заради тоталното си нежелание да се занимавам с това, се оказах доста време без работа.

Това беше и моята повратна точка. Тогава се насочих към това, което правя в момента.

Нуждата ме накара да измисля начин да правя нещо, което да ми носи някакви доходи. Имах и време да се уча. А благодарение на родителите ми имах и всичко необходимо като техника. И така започна всичко. Един сайт, втори сайт, постоянство. Та до днес.

Как и откъде се учиш и вдъхновяваш за материалите, които пишеш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Купувам си много книги. Вляза ли в книжарница, не излизам без книга. Те доста ме вдъхновяват. За над 10 години събрах и много ценни онлайн източници. Feedly-то ми е пълно с качествени сайтове, които следя и от които черпя информация за нашите материали. В този смисъл изобщо не се опитвам да измислям топлата вода.

Има толкова по-умни хора от мен, които вече са го направили. Ние просто разказваме за техните постижения, идеи и изобретения. Затова и в lifehack.bg гледаме най-вече материалите да са полезни за читателите ни. Разбира се, споделям и моя ценен опит, защото определено имам какво да кажа по много теми.

Единственото, за което съжалявам, е че не ни стига времето да споделяме абсолютно всичко интересно и полезно, което знаем. Но се стараем.

LifeHack.bg е сред първите онлайн източници в България с платен абонамент за съдържание. Как се спря на този бизнес модел и как планираш да го развиваш? Очакваш ли да бъде възприет и от други сайтове и как виждаш бъдещето му на българския пазар?

Да, ние сме сред първите, които се осмелиха да поискат пари за съдържанието си, и то на пазар, в който тази тема е табу. Първопричината за това е, че знам много добре каква стойност създаваме и вярвам в нашето съдържание.
Затова и се осмелих да поискам възнаграждение за труда на екипа ми.
Всъщност, бизнес моделът е нов само за България.

В развитите страни това е стара практика.

Когато започнах да проучвам как се прави subscription бизнес, не можех да повярвам колко сме изостанали. Всичко трябваше да измислям сам. Нямаше откъде да видя, да взема пример, да се поуча. Можех да гледам само американски такива услуги.

Да не говорим за онлайн разплащанията у нас. Специално за нуждите на абонаментния бизнес те са меко казано изостанали. Особено що се отнася до удобството, което предоставят на потребителя. А ако на него не му е удобно, няма да плати.

Това важи с пълна сила за т.нар. автоматични плащания (recurring payments). Въпреки това ние успяхме да внедрим такива в нашия клуб и услугата вече е налична за абонатите на MasterHack. Беше огромно предизвикателство, но успяхме да го предложим на клиентите си. Сигурен съм, че вече ще им бъде в пъти по-лесно и удобно да се абонират.

Благодарение на всички тези недостатъци обаче натрупах солиден опит, който смело мога да кажа, че си е цяло ноу-хау за този тип бизнес у нас. Скоро се надявам да остане време и да го споделя с подробности с нашите читатели. Що се отнася до нашия клуб – ние се развиваме постоянно.

Не минава и ден, в който да не направим подобрение по сайта, по съдържанието, по бизнес процесите вътре в клуба. Не спираме да даваме стойност – правим го не ежеседмично, а ежечасно.

Моделът ни със сигурност ще бъде приложен и от други сайтове. Защото е печеливш и защото е изгоден за потребителя.

Разбира се, подводните камъни са много. Малко след като създадохме клуб MasterHack, имаше няколко опита да ни копират модела, но бързо се провалиха. Този бизнес изисква постоянна ангажираност на абонатите, а на това не може да издържи всеки.

Спреш ли за известно време да даваш стойност, клиентите си тръгват.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Постоянно изниква нещо – особено чести са техническите предизвикателства, защото както споменах и преди малко, тук всичко тепърва се измисля как да се прави. Ако услугата ни беше в Щатите например, всичко щеше да бъде по мед и масло, защото там тази дейност е с традиции.

Най-голямото предизвикателство досега в бизнеса ни е внедряването на услугата за автоматично плащане на абонамента – recurring payments. Освен че отне повече от 5 месеца, в казуса бяха замесени голяма и сериозна компания, занимаваща се с програмиране, една от най-големите банки у нас и недостатъците на WordPress и банковата ни система. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че то вече е факт. Освен това е и едно от нашите най-големи конкурентни предимства! Сега не само създаваме най-полезното съдържание, но и може да се възползвате от него по най-удобния начин.

Как минава един твой ден?

Ставам в 6:30 ч и отивам в офиса си в Либхер. Там работя до 15:00 ч за немската компания. След това се прибирам.

Ако ми е ден да видя дъщеря ми, се разхождаме с нея или я вземам вкъщи да си поиграем няколко часа, ако не е, прибирам се и започвам да работя върху бизнеса си.

Коментираме с колегите нещата от деня, обсъждаме проблеми с абонати, коментираме какво можем да дадем още на лоялните си клиенти, планираме съдържанието, борим се с технически проблеми.

Към 9-10 вечерта приключвам.

След това обикновено гледам филми, за да разпусне мозъкът от четене и мислене. Това е най-приятният и неангажиращ начин, който съм открил за изключване на мисловната ми дейност. Почивам рядко, но и не се измарям лесно.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

За повече усилия не знам. Вярвам, че няма лесен бизнес, независимо дали е онлайн или офлайн, независимо дали се прави в България или навън. Но предполагам, усилията са по-различни. А ако сте комбинирали офлайн бизнеса си и с онлайн такъв, не ви завиждам.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

1. Не го правете точно като мен! Вземете само моите добри практики.

2. Издълбайте в мозъка си (образно казано) надписа: Ще изисква време, труд и средства. Забравете, че с безплатни инструменти и с нулев бюджет ще направите нещо успешно.

3. Вземайте идеи от по-развити външни пазари, но ги адаптирайте за нашия. Сляпото копиране на модели не помага. Адаптирайте се! Клиентите са различни!

Създателите: Александър Петров за ФотоФорум и фотографското общество онлайн в България

Александър Петров е един от създателите на родния уеб, с редица различни проекти, сред които най-популярен е ФотоФорум. Говорим с него за историята на сайта и за неговото днес и утре – от фотографска и от бизнес перспектива.

Кога и как дойде идеята за ФотоФорум далеч далеч във времето?

Това е дълга история. Писана е и разказвана многократно. Накратко – в началото бяха първите български сайтове в зората на Интернет, познавахме се отдавна с Бойко Йорданов, който издаваше единственото за времето си българско списание за фотография „Фото око“, аз пък правех сайтове и му предложих да направим първия сайт, където се качва фотография. Това беше и първата българска банка за снимки, така се и казваше секцията „Фото банка“. След това започна да се заражда фотографското онлайн общество, форуми и срещи на по бира с фотоапарат в ръка. Това постепенно прерасна в нужда да се направи по-нов и по-сериозен сайт с повече активности. С мои колеги обединихме усилия и го направихме. Това беше старта на Фото Форум през лятото на 2003 година. Скоро подобни сайтове започнаха да ги наричат Web2.0 или възникването на първите социални мрежи. Такава функция изпълняваше и той. Място за обмен, общуване и споделяне на общи страсти и емоции.

Имахте ли идея тогава колко добре ще се развие този проект?

Никаква идея нямахме къде са границите. Но по-хубавото беше, че имаше ентусиазъм и енергия за нови неща. Това често е по-важно от каквито и да е големи бизнес планове или очаквания. Всичко се разви еволюционно. За времето си това беше уникален проект с мащаба си и почти никоя страна от нашия регион нямаше подобен аналог.

Кое бе трудно тогава, в началото?

Всичко беше ново. Да е било трудно, не помня, но имаше предизвикателства. Нови технологии, научаване на нови знания, освен технически имаше нужда и от управленски решения, и много, много психология. Този проект се развиваше във времето на бурно навлизане на потребителите в онлайн средата и съответно изживя всички „детски болести“ на развитието си. Имаше много доброжелатели и обратното. Това ни научи колко важно е баланса и умереността в действията.

Във времето спечелихте доверието на фотографското общество в България. Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безсмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването ѝ, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването й, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Имате не малко офлайн активности – как вървят ръка за ръка онлайн и офлайн в развитието на ФотоФорум?

Офлайн активностите са задължителни при развиването и работата с едно общество. Времето е доказало, че те рядко водят до преки измерими ползи за онлайн дейността, но пък затвърждават онлайн активностите, носят допълнително удовлетворение и обединяват хората.
Фото форум има дългогодишен опит в организацията на изложби, фестивали, семинари и курсове. Изложбите често са финалния етап от провеждането на тематични конкурси, които често правим. Там могат да се видят отпечатани в добро фотографско качество авторските творби, което несъмнено носи удовлетворение за автора, да види фотографията си в голям размер, а и за зрителя визуалното усещане е по-добро, когато размерът е по-голям. Вече над 10 години провеждаме Фото Форум Фест, който се утвърди като място за учене на новости от начинаещи и напреднали, провеждане на семинари, демонстрации, лекции и срещи с приятели.
Тази година за първи път стартирахме и Годишни Фотографски Награди като годишен авторитетен фотографски конкурс с голямо жури.

Кое е различното в работата по този проект днес? Задължава ли това, че сте лидер? Как бизнесът гледа на проекта?

Последните години навлязоха много нови уеб технологии, което налага обновяването на сайта и поддържане на технологичното ниво. Работим усилено над това. За да отговорим на все по-нарастващото търсене на качествени фотографски услуги и лесното им намиране създадохме място за среща на професионалните фотографи с техните клиенти Про Фото Форум (https://pro.photo-forum.net). Там всеки желаещ поддържа своя профил. Тази секция, обаче, минава през модерация, за да се осигури качество на информацията и участниците.

Разкажи и за това, което организирате за първи път – Годишните фотографски награди – кой е поканен, как може да участва, какво предстои?

За първи път правим Годишни Фотографски Награди, за да отличим постиженията фотографи и видеографи от общността през годината. Най-добрите ще отнесат със себе си на церемонията бронзови статуетки за всяка от 12-те категории.
Разделили сме категории условно на професионални и любителски. Когато ни питат какъв е бил критерия за разделяне, отговорът е, че професионални са условно категориите, за които клиенти търсят фотографски услуги, като сватби, събития, рекламна фотография и др.
В конкурса може да участва всеки желаещ като премине през регистрация.
Поканили сме за жури над 30 специалиста и вярваме, че това е добре, за да има по-обективна преценка.
Интересно за аудиторията може да е това, че отскоро във Фото Форум могат да се публикуват снимки под Creative Commons лиценз, а в Годишните Фотографски Награди имаме обявена категория за снимки под такъв лиценз. Тя е безплатна за участие и се надяваме да видим добри предложения в нея.

Създателите: Ивайло Тончев от Framar.bg

Ивайло Тончев от Фрамар.бг е скромен, работлив, силно онлайн човек. Той е мениджър „Маркетинг, медии и реклама“ на онлайн портала. Не е нужно да представяме един от големите здравни сайтове, който всички познават. Всички знаем, че това е първият сайт, който излиза при всяко търсене по здравна тема на български език. Популярността му е вездесъща. Вероятно ще ви изненадаме с това, че целият екип на портала живее и работи в Стара Загора. Град, който рядко се появява на картата на е-търговията. Макар дигиталният бизнес да е силно съсредоточен в София като цяло, радостно е, че има и силни онлайн проекти, които се развиват извън Столицата. Какво е да развиваш такъв проект в град, в който тепърва трябва да се създават традиции и работна среда?

Разкажи ни за това как се управлява един толкова комплексен и мащабен проект като Фрамар?

Фрамар е доста сериозна „хапка“ за силите на един единствен човек, поради което имаме разпределение по отдели и направления. Още преди години разбрахме, че ако искаме да се развиваме, трябва да поемем към децентрализация и да дадем възможност всеки отдел да взима своите решения. Стремежът към „централно управление“ е детската болест на много бизнеси в България. Ако го разберете в подходящото време, успявате да превъзмогнете проблемите и да се развивате. Смятате, че можете да контролирате всичко и да правите нещата по-добре от служителите в компанията? Явно имате лош подбор на кадри, нямате политика за обучението им, както и определено, няма добри перспективи пред вас. Има вечери, в които ме боли главата, но има и сутрини, в които отивам с огромно желание, въпреки безсънната нощ. Мисля, че няма нужда от повече обяснения.

В годините видяхте създаването на доста конкуренция – това как влияе на развитието на Вашия проект?

Нещо, което не те убива, винаги те прави по-силен. В този смисъл, конкуренцията е повод да не правиш едни и същи грешки с тях, сериозен повод да помислиш с какво да надградиш и да развиеш в повече. Има поле за работа за всички, които приемат бизнеса си сериозно и желаят да го развият в дългосрочен план. Достатъчно е само да наблюдаваш грешките на другите, за да знаеш какво да не правиш. Ако копираш 1/1 всичко от някой друг, нямаш много поле за развитие. Нямаш имунитета, който да ти помага във форсмажорни обстоятелства.

Кое е най-голямото предизвикателство, когато си Номер 1 в конкретна ниша онлайн?

Най-големият проблем на водачите в която и да е класация е, че забавят темповете си на растеж, защото са стигнали до праг. Ако не можеш да прескочиш своето ограничение, често спираш движението, след което следва застой и изпадане от листата. Конкретно при нас, постоянно мислим накъде да поемем, често се появяват идеи, които отварят огромни хоризонти за действие. Понякога се отказваме почти веднага. Не сме дозрели или няма смисъл да вървим в тази посока. Не всяка идея е добра.

Лично аз престанах да коментирам въобще това „номер 1“, защото не е нещо ново. Не може два пъти да кажеш едно и също нещо и да си интересен на всички. Само Ал Бънди с „четири тъчдауна в един мач“ го правеше да е уникално всеки път, но аз нямам неговия чар.

Феномен ли е Фрамар за българския онлайн свят – позициониране, от една страна, а от друга, че екипът е основно в Стара Загора?

Много често се шегувам, че сме „толкова добри, че никой не разбира, че сме от Стара Загора“. Градът на липите е един прекрасен провинциален град, който си върви по своя ред, въпреки високия стандарт на живот. Младите хора търсят разнообразие, предизвикателство, развитие. Застаряващото население показва, че не ги намират тук. Екипът ни е 100% съставен само от хора, които работят в централата ни в Стара Загора. Преди години не го виждах така, но имаме сериозна мисия, да се опитаме да обучим хора, да създадем среда в града. Често по събития ходим в София или Пловдив, абсолютно различна атмосфера. И за купон, разговор, но и за работа.

Тук е предизвикателство да намерим подходящи кадри, приемаме риска да обучаваме. Това ни връща доста често назад и забавя, но нямаме друг избор. Попаденията в кадри си струват абсолютно. Искаме и тук да създадем среда, работилница за идеи и технологии.

Трудно мога да кажа, че сме феномен. Просто хора, които работят упорито и са имали щипка късмет през годините.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ставам около 6 часа, понякога с усилие. Водя дъщеря ми на градина, след което в офиса съм около 8. Подготвям двата телефона, стационарния е до мен и пускам компютъра. Напоследък взе да се получава така, че звъни единият, докато говоря по другия. Писма, разговори, решения на задачи, казуси, ОК на кампании, стратегии. По някое време се сещам, че май е трябвало да обядвам. Около 17.30 излизам от офиса, след което у дома гледам да почина набързо. Чакат ме игри с детето, които са задължителни за нейната и моята възраст. Излизаме в парка, разходки, колелото. Малко социален живот със съпругата ми, след което те заспиват, а аз сядам да довърша някои текущи неща от дома. Работата през нощта ми е навик от годините като студент, когато вечер бях най-активен. Повод да изслушам някой друг час хубава музика, както и да помисля доста, при това – на спокойствие. Често пътувам, което нарушава стереотипа ми. Две-три кафета дневно, ако успея да открадна време, ходя и на фитнес. Почивам с някой интересен (или просто глупав) филм или роман. Вярвам, че ако остана няколко часа, без да правя нищо, това ще ми донесе огромно удоволствие. За съжаление, като се случи, все си намирам занимание.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Изисква да не пиеш повече от 2-3 кафета дневно, да се научиш да се пазиш от професионалното прегаряне, да не се поддаваш на тенденцията за изолация, която се явява като страничен ефект от общуването с хора онлайн (поне при мен). Другото е вече въпрос на късмет и на естествени защитни сили.

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Да намерят своята ниша, в която ще са щастливи да се развиват. Да не търсят краткия успех, а да си поставят далечни цели. Да се учат и вдъхновяват от пораженията, а не от победите.