Георги Георгиев: Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи

Георги Георгиев е съосновател на веригата заведения за гурме бургери – Skapto. Завършва Американския Университет в Благоевград. По време на извънредното положение Skapto направи бърза и успешна транформация на бизнеса си, като затвърди своите позиции на онлайн пазара.

“В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Най-важното, което научихме по време на извънредната ситеуация, не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи”, казва той.

Интервю на Мая Цанева

Skapto е едно от главните лица на хранителната сцена в България. Как и защо стартирахте с този бизнес и как навлязохте в онлайн средата?
Skapto стартира през далечната 2013-та, когато със съдружника ми Ангел, с когото сме учили заедно в Американския Университет в България, решихме, че ще е супер, ако има място в София, на което нашите завършили състуденти да се събират. Самото име Skapto идва от името на общежитията в университета. Бързо открихме, че размерът на аудиторията, които се припознава в това какво представлява Skapto, е далеч по-голям от нашите бивши колеги. Затова и решихме да превърнем Skapto от заведение/място за сбирки във верига и да достигнем до повече хора.
Що се отнася до онлайн средата, ние присъстваме в нея почти от самото начало. Като хора, които са израснали с интернет, за нас беше важно веднага да имаме присъствие там. Затова създадохме уебсайт, редица социални профили, както и започнахме работа с платформи за доставка на храна.
Присъствието онлайн ни позволи директно да говорим с клиентите си по удобен начин за тях, както и да получаваме редовна и адекватна обратна връзка чрез ревюта относно какво им харесва на хората и какво не в Skapto. Комуникацията с клиентите и обратната връзка от тях са изключително важна и незаменима част от културата на Skapto и от пътя ни дотук. Всеки ден ние следим отзивите и коментарите на клиентите онлайн и се опитваме да извлечем важните неща върху които трябва да се фокусираме.

Как се маркетира, продава храна, която предполага общуване на живо, лично взаимодийствие, онлайн? Кои са клишетата, които е важно да се разбият, от маркетинг специалистите?
Продава се чрез пренасяне на личното, искрено отношение онлайн. По-трудно е и изисква много внимание към детайлите – към думите, които използваме, визиите, колко бързо отговаряме на запитвания, коментари.
Това е и едно от клишетата – отношението. Другото е качеството на съставките и цялостната представа колкое здравословна тази храна. Работим в посока оборване и на двете, като маркетинг подходите са изражение на истинските и качествени продукти, които използваме.
В крайна сметка от съществено значение е самият продукт, тъй като дори и да успееш да накараш хората да дойдат посредством някакви приоми, ако това, което си им обещал, не е реалност, ти ще ги изгубиш. Когато влагаш много усилия в продукта, става значително по-лесно да го комуникираш на клиентите, а те усещат автентичността и откликват значително повече.


Какво се наложи да промените в подхода си в продажбите и в маркетинга, по време на извънредната ситуация? Колко време ви отне да преминете в различен режим?
Преди началото на извънредното положение доставките бяха около 20-30% от оборота ни (в зависимост от сезона). В деня, в който влязоха в сила мерките на извънредното положение, и заведенията трябваше да затворят, всичката останала част от нашия оборот изчезна моментално.
Както сами се досещате, удар от 70-80% в продажбите е монументално предизвикателство пред който и да е бизнес. Нямахме време за двоумение. В рамките на 1 седмица успяхме изцяло да ориентираме бизнеса си от фокусиран основно в обслужването на клиенти в обектите към доставки. За тази седмица успяхме да преправим уебсайта си така, че да може да получава поръчки за доставка. Намерихме партньор за доставки в цяла София и в Пловдив, увеличихме регионите на доставка през партньорски сайтове като Foodpanda и Takeaway.
От маркетинг гледна точка, се фокусирахме върху много човешката страна на Skapto – запознахме клиентите с хората, които всеки ден приготвят храната им. Това е част от емпатията, защото поръчките им вече не са безлични, а знаят кой стои зад тях.
Разбира се, комуникирахме и основните неща за ситуацията – безплатната доставка през нашия сайт и гифт картите и картите за отстъпка, които лансирахме; както и кутиите за готвене вкъщи, които лансирахме на по-късен етап.


Какво научихте от този период и ще запазите като начин на действие?
Най-важното, което не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Всички ние, като бизнес и клиентите ни, като клиенти – бяхме в безпрецедентна ситуация, и, за да минем през нея успешно, трябваше да отговорим максимално бързо на новите нужди на хората; и да можем да покажем и докажем, че това, което правим е повече от всички други алтернативи.
Оттам тръгват всички смислени иновации и устойчиви идеи. И това е другото – възможността да иновираш в движение и да го правиш бързо.


Каква е вашата общност в офлайн и в онлайн света? Различават ли се? Какъв е подходът Ви към тях?
До голяма степен се припокриват, което е логично. Важното за нас е всеки един гост да има едно и също преживяване и усещане за Skapto, без значение дали попадне на някой от профилите ни онлайн, поръчва през сайта или е на живо в обекта.


Има ли регионален, индивидуален подход в онлайн маркетинга ви в Пловдив, София? При обектите в търговски центрове, на арт улици?
Има, като най-силно изразен е в обектите в търговските центрове. Контекстът там е тотално различен, дотолкова, че да изисква и налага подходи, които не ползваме в другите си обекти.


Какви социални проекти развивате и защо? Важни ли са те за бранда?
Както споменах в началото, Skapto стартира със “социална” мисия (да събере приятели и познати на едно място) и социалните проекти са част от ДНК-то ни. Някои от нещата които сме правили през последните години са: дарения към Zero Waste Bulgaria, към кампаниите на 1 Процент Промяна, към кампаниите на Американския Университет в България, превръщане на едно от заведенията в пунктове за събиране на помощи за пострадалите от наводнението в Аспарухово, предоставяне на безплатен бургер за всеки човек на рождения му/ѝ ден.
Те са от изключително значение, тъй като те ни дават възможнос да дадем стойност обратно на обществото и да се усещаме като значима част от него. В крайна сметка това какво правиш извън “работата” показва що за човек / бранд си.


Как работите с инфлуенсъри?
Краткият отговор е, че не работим. Не в смисъла и практиките, които са общоприети. Работим с по-популярни хора, които, обаче, са фенове, реални и чести гости в обектите ни. Когато правим взаимни неща с подобни хора, им даваме свободата да адаптират Skapto в тяхното съдържание, техния начин на онлайн представяне.


Какъв е Вашият съвет към хората, които искат да продава храна онлайн? Какви са основите на успешното и положително онлайн присъствие и какви капани да избягват?
Ще се опитам да съм кратък: Бъдете автентични! Не се опитвайте да подлъгвате хората или да се правите на такива каквито не сте. Едно време всички, които имаха mIRC, претендираха, че са нещо различно от това, което са (по-големи, по-красиви, по-силни, по-умни и т.н.), защото някой рядко ги проверяваше.
Вие се опитвате да комуникирате на клиентите, че трябва да ви посетят/да си поръчат от вас и това означава, че ще бъдете проверени моментално и по няколкостотин пъти на ден. Тези хора ще споделят в същото онлайн пространство, че сте били фалшиви и това изключително бързо ще стане консенсуса там. В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Ще го повторя – бъдете автентични. Четете отзивите на клиентите! Клиентите в онлайн пространството могат да бъдат вашият коректив и пътеводител, ако използвате тяхната обратна връзка правилно. Най-лесното нещо е, когато някой клиент не е доволен и го е изразил онлайн, е да си кажете: “този е хейтър”, но много по-стойностно е да вземете този коментар и да проверите дали има доза истина в него и дали можете да подобрите бизнеса си, ако отстраните този проблем.
И да, хейтъри винаги ще има, но съотношението “някой просто хейти” към “реален клиент споделя за реален проблем” е 1 към 100. Ние не само четем отзивите на тези клиенти, но сме им неимоверно благодарни и задължени. Бъдете им благодарни. Приемайте критиката като възможност за подобрение.
Не “хвърляйте” пари на вятъра! Забелязвам, че много компании се въодушевяват от това, че голяма част от клиентелата им е онлайн и решават, че колкото повече пари вкарат в реклама, толкова по-добре. Това не винаги е така. Ако хвърлите повече пари в реклама, нормално повече хора да видят рекламата и да разберат за вас, но това далеч не означава, че ще реализирате повече продажби. Трябва ясно да дефинирате целите на кампанията, която стартирате, бюджетът и желаните резултати. Само така ще можете да проследите ефективността си.


Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли сте и защо?
Да. Като цяло съм оптимист за България в почти всеки аспект, но ще се отнася до дигиталната среда, съм такъв в още по-голяма степен. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи.

Снимка Георги Казаков

Благодарим на Георги Георгиев за силното интервю и точните думи!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Новата онлайн платформа на Трите Трола

С Даниела Попова, позната като Дани от Трите Трола (the3trolls.com), разговаряме за новия онлайн проект на култовото място за настолни игри, за дигитализацията на настолните игри, и какво се случва с тази сфера след извънредното положение.

Последвай ни и сподели:

Николай Илиев: Онлайн търговията не е лесна

Николай Илиев, CEO и основател на CloudCart – платформа за електронна търговия, е първият от събеседниците ни в дигиталното ни кафе през април. С него си говорим за това защо онлайн търговията е отговорът при нуждата от дигитална трансформация на бизнеса, но не е лесна и не се случва бързо.

„Множество са предимствата на онлайн търговията. Можеш да започнеш бързо и с минимални инвестиции, добре да таргетираш и сегментираш аудиторията си, бизнесът е 24/7, потребителите могат да вземат информирано решение без натиск, можеш да анализираш потребителската аудитория и интереси – основополагащо за успеха на онлайн търговията. Но онлайн търговията не е лесна. Ние сме длъжни да предаваме спокойствие на търговците, но винаги ги предупреждаваме, че това не е лесно и изисква много работа“, казва Николай.

Той разказа как екипът на CloudCart e преминал изцяло на хоус офис в началото на март, разширил се е и е адаптирал работата си, така че да съдейства на клиентите си спрямо нарасналото търсене, „за да излезем от тази неловка ситуация, която никой не е планирал“. „Научих се да съм адаптивен, защото ако не го направиш, можеш да изгубиш всичко. Целият екип е мотивиран да работи отвсякъде, гъвкаво, с удължено работно време. Използваме инструментариума на Гугъл, различни платформи, препоръчвам Remote desktop за дистанционна помощ на търговците“, пояснява той.

Николай предупреждава, че в онлайн търговията може да се получи пренасищане, но ще оцелеят най-добрите. „Крачката да влезеш в онлайн пространството е неизбежна, това е нещо нормално. Не вярвам, че хората ще започнат да харесват повече хоум офис и смятам, че бързо ще се върнат към реалното общуване“.

Чуйте разговора на Жюстин Томс и на Хелияна Велинова с Николай Илиев в нашия ФБ профил. Не пропускайте и записите на другите ни дигитални кафета с дигитални оптимисти!

Последвай ни и сподели:

Ованес Ованесян: Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа

Ованес Ованесян е съосновател на Evalato, български софтуер за управление на конкурси, грантове и програми, и на Eventex Awards в областта на събитийната индустрия.

Предстои бум на онлайн и хибридните събития. Това не може да замени “живото” събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси”, казва той. Какви са капаните при организацията на онлайн и хибридни събития и как се повишава продуктивността на екип, който работи дистанционно от години, четете тук.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Ованес! Evalato e един от най-успешните бг дигитални продукти в света. Разкажи ми накратко как стартира Weemss и се превърна в Evalato?

Идеята за Evalato и Weemss се роди от нашата собствена нужда от такива решения като организатори на събития и конкурси, и съответно липсата на достатъчно добра алтернатива на пазара. Това за нас не е просто бизнес ниша. Ние врим и кипим в тази индустрия и знаем нуждите на организаторите на събития и конкурси от първо лице. Смятам, че това е и една от основните причини за успеха и на двата ни софтуера – ние просто “говорим един език” с нашите клиенти.

Всичко започна през 2014 г. с Weemss – софтуер за организиране на събития и продажба на билети, който включваше и инструменти за управление на конкурси. В края на 2018 г. взехме решението да отделим Evalato като самостоятелна платформа, която да е фокусирана изцяло върху управлението на конкурси и награди. Това не беше просто ребрандиране, а изцяло преобразен продукт с много нови инструменти и функционалности, специфични за процесите на управление на конкурси. Още през първата си година, Еvalato се превърна в едно от водещите решения за управление на конкурси в света.

Вие организирате и международен конкурс и платформа с голям обхват. Как спечелихте доверието на първите си партньори и клиенти?

Това е другата ни голяма гордост с много интересна история – Eventex Awards. Eventex стартира в България през 2009 г., а днес са най-големите международни награди за събития в света. Агенциите и фирмите, които участват в Eventex Awards, знаят, че не си “купуват” награда. Нашите участници са уверени, че са оценявани безпристрастно и то от най-добрите в света.

Част от финалистите ни само от тази година са събития на световноизвестни брандове като: Google, Microsoft, YouTube, Philips, Ferrari, BMW Group, Cisco, DHL, Twitter, Lexus, Mercedes-Benz, Michelin, Turkcell, Virgin Galactic и много други.

Нашата мисия е не само да награждаваме, но и да популяризираме най-добрите практики в нашата индустрия. С тази цел създадохме Eventex Creative Week – безплатни онлайн серии, посветени на тенденциите и най-добрите примери от събитийната индустрия.

Събитията се променят много динамично и стават все по-динамични като преживяване, в няколко типа медии, на различни и оригинални локации. Какво предизвика тази еволюция и какви са най-големите капани в организацията на едно събитие?

Събитийната индустрия е безспорно една от най-динамичните и най-предизвикателните. Неслучайно “Event manager” (или “Организатор на събития” на български) е 5-тата най-стресова професия в света, според редица проучвания. Освен че изисква много компетенции, опит и качества, тази професия налага не само да си в крак с тенденциите, но и да ги създаваш, за да си истински успешен.

Еволюцията на събитийната индустрия е предизвикана от т.н. “милениъли”, и разбира се – от новите технологии. Това поколение има достъп до много повече информация, забавления, форми на общуване, технологии, пътува много повече и се обогатява постоянно. Съответно един милениъл има нужда от събития, които да могат да му дадат много повече от това, което така или иначе получава лесно и сам. Те трябва да бъдат уникални изживявания!

Дрyгият важен фактор за еволюцията на събитията е развитието на технологиите. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси.

Разбира се, колкото по-разнообразни и интересни стават събитията, толкова повече капани и рискови моменти крият. Затова, да може да се справяш с кризисни ситуации и да реагираш “на момента”, е задължително качество за всеки мениджър на събития. Трябва безупречно планиране на всеки детайл преди събитието и предварително изготвяне на план Б и Ц при различни сценарии. Настоящата кризисна ситуация покрай пандемията с COVID19 е доказателство за това.

Как се отразява настоящата извънредна социална ситуация на ивент бранша? Какви възможности и предизвикателства се откриват?

Ивент браншът е един от най-силно засегнатите от настоящата ситуация. Едни от най-големите събития в световен мащаб бяха вече отменени, а тепърва ще бъдат отменяни или отлагани.

Предизвикателствата са изключително много – правилна кризисна комуникация и реакция (избор между отлагане, преминаване към алтернативен формат или тотално канселиране) и много други. Възможности обаче има – най-вече това е преминаване към онлайн или хибридни форми на събития. Разбира се, това е приложимо само за определен тип събития, не за всички.

Някои организатори на събития вече започнаха да трансформират планираните си събития в онлайн формати. Това не може да замени “живото” им събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива.

Ние решихме да отложим обявяването на победителите в Eventex Awards и да отложим излъчването на Eventex Creative Week, като на негово място ще излъчим извънреден епизод във връзка с настоящата ситуация в ивент индустрията. Събитията ни на живо са планирани за доста по-напред във времето и вече обсъждаме кризисни действия, ако се наложат.

За съжаление, повечето индустрии ще претърпят огромни загуби. Едни от най-засегнатите ще са туристическата индустрия, авиоиндустрията, ивент индустрията, ентъртейнмънт и ресторантьорската индустрии. Но смятам, че дори в тези тежки времена ще има компании, които ще успеят да се адаптират към ситуацията и да намерят някаква алтернатива.

Повечето планирани събития, когато е възможно, преминаха в онлайн режим. За какво трябва да внимават организаторите и лекторите, изпълнителите, когато преминават в дигитален режим?

Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа. Нещата трябва да са направени изключително професионално, за да са на ниво. Иначе по-добре да не се прави.

Изисква се работа с друг тип специалисти и доставчици на услуги: технически специалисти, видеографи, дизайнери. и други, както и използване на специални технологии като: стрийминг технологии, приложения/софтуери за ангажиране на аудиторията онлайн, платформи за излъчване на онлайн събития и други.

Много е важно за такъв тип събития, слотовете или лекциите да бъдат кратки – до 15 минути, и разнообразни. Ключово е да се държи вниманието на публиката с различни подходи: игри или елементи на геймификация, вкарване на забавни или любопитни елементи, Q&A сесии, гласуване в реално време на публиката и т.н.

За самите лектори и изпълнители този преход не е никак лек. Те обикновено се зареждат от публиката и активно взаимодействат с нея. Това отново до някаква степен може да бъде компенсирано с използване на определени технологии и при добро планиране на сценария. Препоръчително е за лекторите и модераторите, ако нямат опит в такъв тип формат, да репетират повече предварително или да се избере вариант със запис, който да бъде стриймнат.

Едно онлайн събитие не е винаги по-евтиният вариант. Напротив, за някои събития, може да излезе доста по-скъп вариант и организаторите трябва да преценят дали не е по-добре да отложат или отменят събитието.

Кои са Вашите уроци от тази ситуация?

Винаги имай план Б за форсмажорни обстоятелства и се адаптирай според ситуацията.

Как изглежда модерното събитие и какви са тенденциите за в бъдеще?

Едно уникално събитие е комбинация от множество фактори: съдържание, формат, “wow” моменти, оригинална локация, завладяващи ефекти, иновативни технологии, забавления, безупречна организация и много други. Няма рецепта и това е най-красивото в нашия бизнес – колкото по-креативен си и рискуваш с нестандартни подходи, толкова повече успех имаш.

Тенденциите в световен мащаб са изключително интересни. За съжаление, една голяма част от тях са неприложими в сегашната кризисна ситуация. Но след като кризата отмине, отново ще са в пълна сила.

Част от тях са релевантни за онлайн събитията, които ще са единствената възможна форма на събития в близко бъдеще, и аз говорих за тях по-горе. Всеки един детайл се изпипва, за да се “потопят” участниците изцяло в изживяването. Вече не говорим просто за изживяване, а за omni-experience – ти не си просто наблюдател, а си активен участник в това събитие.

Важна тенденция е едно събитие да е създадено с или да подкрепя някаква социална кауза. И не говоря само за CSR събития и кампании. Това ще е бъдещето за всеки тип събитие оттук нататък. Голяма радост лично за мен е тенденцията организаторите на събития да използват все повече т.н. ‘зелени практики’ – нещо, което ние практикуваме. Мисленето в посока на ограничаване на този ефект, е от изключително значение.

Друга важна тенденция е използване на виртуална реалност, изкуствен интелект и уникални технологии, създадени конкретно за дадения ивент. Предвид кризисната ситуация, в близко бъдеще ще има огромен бум на онлайн и хибридните събития.

Вашият екип е един от най-разпознаваемите т.нар. разпръснати екипи, тоест работите от разстояние и изцяло онлайн, често пътувате. Как стигнахте доидеята за този тип организация на работата?

Не беше емоционално решение, а доста добре обмислен ход, от който сме изключително доволни. Преди няколко години, когато още имахме офис, наехме двама човека, които живееха и работиха от Франция. Чрез тях тествахме тази концепция, видяхме, че е възможно и преминахме към изцяло дистанционна форма на работа. Сега имаме хора, които работят, както от различни градове в България, така и от чужбина. За да компенсираме липсата на личен контакт “на живо”, често си правим тийм ритрийти за по няколко дена в чужбина и у нас.

Как еволюира работата на екипа ви от началото, когато стартирахте този модел?

Резултатите, откакто преминахме към дистанционна форма на работа, са наистина впечатляващи: поне с 30% се е покачила продуктивността на екипа. Не по-малко важно обаче е, че успяваме да имаме по-добър work-life баланс: храним се по-здравословно, спортуваме повече и успяваме да използваме спестеното време от пътуване до работа и обратно за нещата, които ни правят щастливи.

Тук обаче е моментът да кажа, че не всеки човек може да работи дистанционно. Затова и сега, когато наемаме нови служители, винаги гледаме човекът да е имал опит с някаква форма на дистанционна работа или да има такава нагласа.

Какво е най-важното за успешната работа на един виртуален екип?

На първо място – хората. Те трябва да са самодисциплинирани, самоинициативни, и ориентирани към резултатите. На второ място – използването на софтуери и приложения, които да организират работата и улеснят комуникацията. Ние ползваме редица софтуери с тази цел: за комуникация на екипа, за управление на задачи, за разпределение и измерване на времето за дадена дейност и други.

Каква е България онлайн?

Истината е, че в България все още не е навлязло разбирането, че “умният начин”, който е свързан с умни технологии и дигитализация, е не само по-лесен, но и спестява време, пари и ресурси. Хората масово предпочитат да наемат двама или трима човека да вършат работа, която може да се извършва от софтуер, заблуждавайки се, че така пестят пари. Все пак оставам оптимист, че нещата и при нас ще се променят и смятам, че платформи като вашата могат да помогнат за случването на тази промяна.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Бих казал, че аз съм даже дигитален ‘фундаменталист’ – всичко, което може да е дигитално, при мен е 🙂. Екипът ми се шегува, че като видя някой с хартиен тефтер, получавам малък удар всеки път. Постоянно търся и намирам нови софтуери или приложения, които да направят работата ни по-лесна и оптимизирана. За мен има само един начин – умният (the smart way).

Последвай ни и сподели:

Мая Донева: Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности

Мая Донева

Мая Донева е съосновател на „Социалната чайна“ във Варна и настоящ изпълнителен директор на фондация „Карин дом“. Тя е онлайн и офлайн активист, който „заразява“ останалите с примера си на открит човек, който не се страхува да говори и прави това, което мисли. Предпразнично с нея си говорим по наболяла тема – как да добротворим качествено и да създаваме устойчиви общности в дигитална среда.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей Мая! Какво отличава онлайн комуникацията, свързана с доброволчество? Как се създават общности?

Моята лична мотивация да доброволствам е провокирана от хора и истории, които не са статистиката за това колко часа годишно трябва да се инвестират в социална работа, а разкази, снимки – на изчистен плаж от 10 приятели, на дете от дом, научено да чете гладко, защото ментори са му помагали упорито и последователно и тн.

Онлайн комуникацията към общностите, свързани с доброволчество, трябва да е на основата на автентичност –

не може да призоваваш хората да правят неща, които не разбираш, не изповядваш или директно отричаш.

Едно от най-важните неща, е да си последователен и прозрачен в комуникацията си. Често искам помощ за различни каузи и процеси, но винаги след това споделям и резултата. И винаги внимавам да е видно, че не търся „просто някой да ми свърши работата”, а сме стигнали до някъде и имаме нужда от помощ, за да го направим хубаво и пълноценно.

Комуникацията за доброволци и каузи не трябва да се формира върху съжаление и shock value,

но все още има хора и организации, които го правят. Защо смятам, че не бива? Защото не е уважително да покажеш лицето на И. , да кажеш, че няма какво да яде и да се снимаш как му купуваш детско меню от верига ресторант. Това кратко видео + дълъг монолог от твоя страна как държавата не струва, е най-евтиният и грозен начин да погалиш егото си и няма нищо общо с доброволчеството и устойчивата комуникация за създаване на общности.

Онлайн комуникацията и маркетингът, свързани с добротворчеството, изискват специфични професионални умения. Какво ти беше най-предизвикателно да усвоиш?

Минала съм през различните етапи на развитие – от човек, който приема и търси информация за доброволци, била съм доброволец, търсила съм доброволци, организирала съм доброволци, и т.н. Всеки път, когато трябва да направим кампания за доброволци, аз си спомням какво е било важно да открия в една обява и се опитвам да структурирам така информацията, че да е ясно и да е видим ефектът от работата на хората и след това.

В комуникирането с общности има два стълба на подготовка – на съдържанието и на опаковката. Страхувам се, че

често хората се фокусират върху опаковката – каква снимка да качим в Инстаграм, с колко бюджет да промотираме поста във Фейсбук и тн.

Очевидно съдържанието на информацията е по-важно от опаковката, но

съдържанието не се „измисля“ – то е логическо последствие от мисията и ценностите на един човек и една организация.

Ако знаеш кой си, какво искаш да кажеш и за какво търсиш помощ, не ти е трудно да го „облечеш“ по правилния начин. Каналите за комуникация зависят от каузата, от бизнеса, от доброволците. Няма две еднаква доброволчески кампании.

Как бизнесът и доброволците да разпознаят онлайн фалшивите социални каузи?

Ключовите думи са устойчивост и ценности.

Ако каузата, която искате да подкрепите, не може да обясни какво прави, какъв е положителният ефект от работата на организацията и с какво ще допринесете вие, значи имате проблем.

Най-добре е да не съдите прибързано – разгледайте сайта на организацията, ако няма сайт (възможно е заради липса на средства или умения), намерете човека и питайте.

Фалшивите социални каузи се разпознават по липсата на уважение у говорещите.

Преди време се запознах с един „експерт“, който говореше как помага на „сирачета, наркоманчета, всякакви там“. За мен беше ясно, че каквото и да твърди, че прави този човек, няма как да е качествено и добро, защото той не уважава хората, за които го прави. Каузите се познават по хората.

Кои са твоите принципи за онлайн поведение като човек и като професионалист?

Честност, уважение, конструктивност. Това са принципите ми и офлайн.

Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности.

Разбира се, онлайн няма как споделяш и показваш всичко на 100% ,както вкъщи, но показваш части от същия човек, със същия манталитет. Няма как в ежедневието си да хейтиш всичко малко и стартиращо, а онлайн да си благотворител и активист и да окуражаваш хората да растат, учат и допринасят. Дори някой да се пробва, най-вероятно ще се умори супер бързо и ще се откаже.

Основата на социалните медии и онлайн пространството е възможността за споделяне. Кои са предимствата и капаните, когато говориш, пишеш, работиш за доброволчески и социални каузи?

В един момент на хората им идва твърде много и нещата граничат със спам – осъзнавам го и благодаря за търпението :))) Проблемът е, че когато наистина гориш в това, което правиш, искаш да кажеш на всички, когато си успял, или, когато имаш нужда от помощ. Заживяваш с това, без да осъзнаваш, че не на всички живеят с каузите ти.

Предимствата са, че палиш хората да изкарват най-доброто от себе си, да го дават за хората наоколо. Хората не си вярват, и ако видят някого, който споделя, че да даваш, даряваш, доброволстваш и т.н, не е толкова трудно, и те са склонни да опитат.

Най-елементарният пример е даряването на кръв. Два пъти в годината го правя и всеки път споделям във Фейсбук: „Днес ходих, и днес умрях от страх, мразя игли – все тая- направих го, защото знам, че е важно. Отивайте и стискайте зъби за 10 минути, защото вашата кръв ще спаси някого“. Почти всеки път след това някой ми пише: „Да знаеш, заради теб и аз се престраших. Все се каня и най-накрая отидох- не било толкова страшно. Благодаря, че сподели”.

Силата на примера, на споделянето – това е най-голямото предимство.

В своя блог ти говориш много за твоите лични предизвикателства като човек, социален предприемач, родител. Какви са твоите лични граници на споделяне?

Не съм се замисляла – когато човек е наясно със себе си няма нужда си чертае граници. Най-общо споделям това, което съм и което мисля. Не бих разказала истории, които биха злепоставили друг човек или биха засрамили някого.

Основните ми теми за споделяне са ситуации, от които съм научила нещо. Смятам, че и други могат да се възползват от резултата – дали са вид политически реформи, програми за обмен на опит, добри места за пазаруване от малки семейни марки, родителски идеи – по моите собствени канали опитвам да спестявам време и да съкращавам пътя на учене на други хора. Търся и такива подобни извори на информация, защото

това е човешкото измерение на онлайн споделянето – да „удариш едно рамо“ в ученето и ,който каквото има нужда, да си вземе.

Как делиш личното и професионалното онлайн?

Ох, не ги деля. Когато започнах да се занимавам с това, което правя, не го правех за заплата, а по убеждение – тоест то не беше професионално, а беше „на Мая“…Когато започнахме да правим Чайната, споделях в личния си профил как върви ремонтът, дали имаме нужда от диван или чаши, и хората отговаряха позитивно.

Това остана част от моите онлайн навици и професионализирането онлайн на „работата“ ми не се случи. В Карин дом нямам задължение да споделям информация около коледната ни кампания, но имам личен блог, 5000 души аудитория във Фейсбук и достъп до още около 20-30 хиляди през различни страници, тоест не мога да не поискам да им кажа: „Ей хора, тук има хубави картички. Купете си и зарадвайте някой близък, защото така ще ни помогнете да си вършим работата по- добре и през следващата година”.

Как се справяш с хейта и с езика на омразата? Случва ли ти се често?

Напоследък с блокаж във Фейсбук. Нямам време за глупости. Ако някой не е достигнал в ментално си развитие по-далеч от това да пише с КАПС ЛОК и да ме нарича с имена, които не би казал пред майка си – ОК.

Понякога съм в настроение и бих опитала да аргументирам позицията си, ако виждам насреща разум. Но има един цитат: „Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.“ Ако се започне с „Пазете децата на България, Стига джендър идеология, Циганите са виновни, Съсипаха я тази държава, Хитлер беше прав, Иван Костов е чума, България е с най-ниска….еди какво си.”…Спирам да чета и продължавам да съществувам, защото ценя времето си. Приемам, че хората порастват и мислят по различен начин. Някои имат нужда да мачкат онлайн, защото средата ги мачкат офлайн и това е кофти.

Разкажи ми за твоите най-нови проекти. Какво предстои за Карин дом?

В момента тече архитектурно състезание за проект на новия център на Карин дом. Повече може да откриете тук. В новия център ще разширим мащаба и обхвата на нашата дейност и ще подкрепяме повече семейства в повече направления.

Планираме разкриване на хидротерапевтична дейност за бебета и деца с двигателни проблеми или забавяне в развитието – нещо, което няма да е иновативно само за Варна или България, но и за тази част на Европа.

Повечето места за деца със специални нужди в България са адаптирани сгради, а не специално построени за целта и искаме да създадем причина това да се промени. В нашия център фокус ще е семейството и ранното детско развитие. Надяваме се до три години да сме вече в нашия нов дом и надградим това, което Карин дом постига вече 24 години – качество, социална промяна, щастливи семейства.

В края на 2019 г. сме. Каква беше тя за теб? Ако решиш да я опишеш в един пост, какъв би бил той?

Каква беше 2019-та? Беше ми много трудно. Аз работя много и това ми коства различни неща – понеже много искам да съм и добра майка, и свястна съпруга, добър приятел и това да става, докато паралелно съм изпълнителен директор на огромна фондация, и част от борда на Социалната чайна, и активист по всичкология – 24/7 правя нещо. Искам малко да намаля темпото и мисля, че моментът е дошъл. 2019-та беше такава, каквато беше, и съм доволна от нея. И от себе си в нея. Но искам 2020-та да е малко повече за мен, моето семейство, палатките, домашните сладкиши, такива неща. Неща, които всеки иска.

Последвай ни и сподели:

За дигиталния маркетинг, ученето и семейството с Иво Илиев

Иво Илиев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Започнах да уча маркетинг и реклама сам в гимназиалните си години. Една лятна ваканция се снабдих с литература, което беше трудно по онова време. В началото на студентските си години вече изкарвах някакви пари от рекламни проекти. Тогава ми харесваше графичният дизайн и го изучавах. По-късно в студентството си изучавах уеб дизайн и започнах да имам постоянни поръчки и клиенти. През лятото, след като взех бакалавърска степен, получих две предложения за работа – едното беше в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, а другото в областта на финансите. Въпреки очакванията на роднините си, избрах това, което ми харесва. По онова време IT сферата у нас беше в начално развитие и нямаше шанс дори да обясня какво точно работя на почти всеки мой близък.

От началото на кариерата си до момента осъзнавам колко е важно да работиш с правилните хора, а за да намериш правилните – колко е важно да имаш поне базови познания за тяхната работа. Благодарение на невероятните колеги и партньори през годините правим невероятни неща и имаме успехи. Вече почти 18 години съм част от това и винаги, когато ме попитат нещо за професията ми, аз се сещам как в различни интервюта, презентации и лекции съм бил записван като „уеб специалист“, „дигитален експерт“, „SEO специалист“, „рекламен агент“, „маркетолог“, „управител на агенция“, „специалист социални медии“ и пр. Може би стигнах дотук и поради това – адаптивността към средата. Нямам желание да бъда някой си, а да бъда полезен и адаптивен в своята професионална сфера.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

За мен е много важно да се уча – опитвам се да се уча от всеки човек, всеки казус в практиката ми, всеки адекватен източник на информация. Добрите източници на знания се откриват все по-трудно – такова е времето ни – всеки днес е източник на информация и всяка информация трябва да се отсява. Изисква повече време отсяването, отколкото намирането ѝ. Преди беше различно, но сега смятам, че е по-благоприятно за хората, които мислят в дългосрочен хоризонт от време.

За нещата, които правя, съм с мисълта, че нямам право на грешки, което си е моето кошмарно бреме, но така ме е научил животът ми до момента. Опитвам се да се вслушвам в хората – в тези, на които се доверявам и в другите, на които нямам доверие. Заедно тези неща помагат поне при мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн маркетинга в България? Как се разви той през годините и какво му предстои занапред според теб?

Имам наблюдения над нашия и международния пазар. Нивото у нас не е по-лошо от това в чужбина. Добрите професионалисти са малко и притеснението ми е, че стават все по-малко напред във времето, защото когато клиентите се увеличават, инвестициите също – няма достатъчно голямо качествено предлагане на професионални услуги спрямо увеличаващото се търсене.

Според мен занапред предстои пазарът на дигитални маркетингови и рекламни услуги у нас да се „пречиства“ от много участници, предлагащи услугите си, просто защото в новините казват, че IT секторът е най-заможен. Истината е, че този сектор е пренаселен, но същевременно има нужда от повече експерти и съвестни, лоялни, адекватни професионалисти. Това наблюдавам, че се случва в много сектори, но при по-бързо развиващите се явно е по-осезаемо.

Освен това сме в „Ерата на вниманието“ – достатъчно е да се самообявиш като „най“ в нещо и ще се намери кой да ти повярва, защото имаме тези много изгодни канали за масово разпространение. Винаги ще намериш 5 приятели, които да те подкрепят – и за много хора това, което твърдиш, че си, ще се превърне в абсолютната истина. В нашия бранш напоследък се случва подобен проблем, което е нормална част от „пречистването“ в предлагането на услуги. Да вземеш вниманието на аудиторията е лесно, но да го превърнеш в доверие изисква експертиза, време, опит и отговорност. Надеждата ми е тези качества да се увеличат и да са срещани сред все повече хора в бъдеще.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства за преодоляване –всеки час, когато си с три деца, три дигитални агенции и множество проекти. Наскоро станах един от първите в международен план и в страната, сертифициран по официалната програма на Facebook за маркетинг консултанти – това си беше истинско предизвикателство, защото държах изпитите в компанията на трите ни деца, едното от които на годинка.

Интересните случки в работата също никога не свършват. Винаги гледам да подхождам към клиентите с разбирането, че те познават отлично бизнеса си – много, много по-добре от мен – а това е важно за техния успешен маркетинг.

Когато правиш дигитален маркетинг за човек, който не познава пазара и клиентите си – това само му показва колко ползи може да пропусне.

Една от скорошните ми интересни случки в работата беше свързана с рекламна кампания във Facebook „като по учебник“, която започна да загубва постепенно своята ефективност (performance) относно конверсиите. Обсъдихме с клиента ни как да продължим стратегията и моята грешка беше, че първоначално подходих към него с очакването, че не познава пазара и своите купувачи – нещо, което сме свикнали да виждаме често. Оказа се точно обратното. Клиентът има доста грозни за един дизайнер органични постове във Facebook, но пък съобразени с хората, които купуват от него. Клиентът ни през годините постоянно е сондирал обратна връзка и е следил поведението на всеки един купувач, за да знае точно кои продукти да подбере и точно как да ги покаже. Въпреки стратегиите „по учебник“ за Facebook рекламата и нейната оптимизация – решихме просто да инвестираме сериозно в трафик точно през тези добре подбрани криейтиви. Резултатите веднага се подобриха.

Когато си човек, чиято работа е да изучава най-различни бизнес модели, ценови и др. политики и да разпределя над милион и половина евро инвестиции в дигитална реклама всеки месец, за които се търси определена възвращаемост – ти трупаш не само опит, но и си създаваш специфичен мироглед. Разбираш, че „формули на успеха“ има и те са много много специфични при всеки бизнес. Тъй като една част от дейността ми са фирмените консултации, обучения и одити – не мога да си позволявам на тях да изпадам в крайности за повечето теми и да давам крайни заключения „това със сигурност работи“ или „това със сигурност няма да успее“.

Няма канал, който да направи твоите продукт или услуга по-продаваеми, ако те не струват или услугите по продажбата им не струват. Само ще популяризира недостатъците им сред повече хора. Особено в социалните медии съм се убедил в практиката си, че печелят онези, които знаят как да създават и управляват емоцията зад всяка конверсия.

Как минава един твой ден?

Страхотно и динамично. Живея във Варна основно заради децата ни, но също оценявам, че към момента тук е доста по-спокойно от столицата, а и в много случаи – по-изгодно чисто финансово. Тъй като бизнесът ми е дигитален и международен – единственото важно нещо за мен е да имам добър Интернет и мобилни устройства за работа.

През работния ден съм постоянно с някакво такова устройство – лаптоп под мишница, смартфони, безжични клавиатури…

Моите родители живеят буквално на две крачки, но почти не можем да разчитаме на тях да се грижат за децата ни, затова половината от работния ми ден най-често протича със семейството. Говорим си с двамата по-големи сина, които са на по 7, сядаме заедно да обядваме – съобразяват се с нашия работен режим, в който имаме 1 час обедна почивка за семеен обяд например. Най-малкият в семейството има нужда от внимание през почти целия ден и затова с жена ми се редуваме през деня да сме до него, като батковците често помагат.

Целият ни екип действа по подобен начин – опитваме да съчетаваме работата със семейството, тъй като с основната част от клиентите ни работим от години и именно това добро съчетание е помогнало за екипната ни работа и успехите, които сме преживели. Ние сме хора, които трябва да бъдат креативни – това изисква огромно количество енергия и не може да става постоянно. Затова работното ни време е плаващо и работим в стриктни планировки за задачите и сроковете ни, но без да пропускаме да почиваме и „презареждаме“ винаги, когато имаме нужда. Не можем да си кажем дори сами на себе си „Ще си креативен от 9:00 до 18:00 ч.!“, защото не е човешки и професионално реалистично. Затова и не го правим, оставайки отговорни към работата и задачите си.

Като работодател категорично съм против твърдения, че децата пречели на кариерата и едва ли не не си заслужава да наемаме родител пред бездетен във фирмата. Практиката ми е показала, че няма значение какъв е човекът, колко деца има или няма… ако е безотговорен и нелоялен към целите и хората, с които са екип – той е провал за себе си. И когато говоря за „екип“ – говоря и за семейството.

Моят ден минава прекрасно, именно защото със семейството ми сме екип. В момента гледаме 3 деца и управляваме 4 фирми с множество проекти. Успоредно се учим и квалифицираме. Тук е моментът да благодаря на момичето до мен – Поли – с която мога да кажа, че сме чудесен екип, но всъщност е много, много повече.

Много пъти съм споделял на нашите стажанти, студенти и млади професионалисти, че семейството е важна инвестиция за успех. Вярвам в това. Знам, че семейството и децата изглеждат времеемък ангажимент за много хора, но с това допускат грешка. Да, когато имаш семейство и деца, нямаш цялото време на света и се отказваш от реализиране на много идеи – но това е ако не виждаш добре колко повече можеш да получиш и колко повече можеш всъщност да реализираш.

Няма да забравя как минах изпитите по международната програма на Facebook за Facebook консултанти – с бебето в ръце, под звуците на „Маша и мечока“ и двете други деца наоколо. Издържах изпитите и бях един от първите маркетинг консултанти със сертификат от Facebook в международен план. Понякога човек усеща, че няма избор, но всъщност изборът си е там – или да си свършиш работата, или да се вайкаш… в социалките. И двете неща са съвсем човешки и няма лошо. Аз най-често избирам всичко – първо си свършвам работата, а после може да се повайкам в социалките, ха-ха!

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Че коя работа днес не включва и онлайн среда? Наскоро в едната кооперация викахме каналджия да отпушва мръсен канал. Дойдоха двама с една машинка и се наложи да видят нещо за нея в Интернет. Вече дори да си каналджия – пак си в онлайн средата рано или късно заради нужда от информираност по твоята професия.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Не са съвети, въпроси са, но отговорите, които ще си дадете, може да са по-добри съвети от моите, защото не ви познавам и не бих съветвал непознати:

  1. Защо изобщо ще го правите, т.е. каква е крайната цел?
  2. Какво сте готови да жертвате и какво не сте… съответно сигурни ли сте, че ще си струва и при какви обстоятелства очаквате да си заслужава?
  3. Готови ли сте да поемете отговорността – за изборите, за решенията си, за хората около вас?

Покрай тези трите със сигурност ще изникнат много други въпроси, но така според мен е по-добре. Добре е да можем да си задаваме въпроси и да търсим сами отговорите. Защото отговори и истини много, но не всички са нашите и това е много важно да се осъзнае. Важно е заради очакванията ни.

Аз съм свикнал да очаквам всичко от хората, но и нищо конкретно. Когато нямаш конкретни очаквания, редуцираш стреса, защото осъзнаваш, че не е възможно и няма нужда да контролираш всяка ситуация. Когато очакваш всичко, разбираш, че ще имаш моменти, които не можеш да контролираш, но от които можеш да се възползваш или… да пропуснеш.

Според мен не започваме нещата, защото „започването“ създава временен дискомфорт. Seth Godin казва, че това е като да надуваш балон – първите няколко вдишвания са много мъчни, но след това надуване се случва изключително лесно. И ти се адаптираш, и балонът. Аз бих добавил, че бързо след това започват притеснения като „колко още да надувам“, „дали няма да прекаля“, „дали ще успея да приключа успешно и да направя възел в края“ и пр. Ако излезем от тази метафора – при „започванията“ и „завършванията“ е същото. Всеки има потенциал и креативност – когато имаш идеята, трябва да опиташ да я реализираш, но с мисълта, че началната адаптация е трудна и сложна, също както надуването на балона. И за да избегнеш много притеснения – трябва да изхвърлиш всичко излишно безапелационно възможно най в началото. Да кажеш „не“ на нещата в началото най-малкото е по-евтино и изгодно, пести време и нерви. Познавам хора, които са казали „не“, защото са осъзнали, че не е моментът или не са подготвени – и по-късно са спечелили.

Например това, че продаваш 1000 продукта, не означава, че ти е изгодно да ги рекламираш всичките във Facebook – най-често трябва да „изхвърлиш“ някои от рекламата, за да не се окаже, че разходите за нея са по-неизгодни от реалните печалби. Да „изхвърлиш“ някакви неща от интерфейса, администрацията и функционалността на електронния си магазин в самото начало, на ниво „скица на проекта“, е много по-евтино и пестящо време, отколкото да го правиш, когато програмистите завършват магазина. И всичко опира до това дали ще „изхвърли“ или ЩЕ СЕ „изхвърлиш“. Буквално… и преносно…

Доказвам си всеки един ден, че бизнесът се прави с Хора. Имаме отговорността да ги създаваме, развиваме и правим част от нещата. Не забравяйте, че за да сме част от тези Хора – трябва да покажем нужната сериозност, експертиза, лоялност, адекватност и най-вече Човечност. Успехът е дългосрочна инвестиция, която вярвам, че зависи от това.

Последвай ни и сподели: