Емил Марков за дигиталното от преди да бе толкова модерно, та до днес и за това какво е нужно да си добър дизайнер в бонус

Емил Марков

Как Емо се докосна до дигиталното? Имаше ли предчувствие, че ще е любов Голяма?

Беше поредица от моменти.

Първият ми досег с компютър изобщо беше през 1988 година в Яница в Елхово, където моят приятел – блестящият моден дизайнер Куман Сталев, проектираше орнаменти и шарки за какви ли не страхотни плетива, подреждайки едри пиксели на някаква огромна машина.

Две години по-късно в един мръсен квартален мадридски бар се запознах с един дребен тип. Оказа се, че той е Абел Бело – един от първите дигитални артисти в Европа и преподавател по компютърна грамотност в тамошната Художествена академия. Между бира и бира, ме нави и завърших целия курс. Компютрите бяха Амстрад без твърд диск и две големи флопита от по пет инча и нещо със заключалки.

После си купих за цената на една кола на старо първия компютър, който стоя като лампа на масата ми за рисуване половин година и единствената програма, която ползвах беше един курс за обучение по машинопис. Оттогава пиша с десет пръста и без да гледам клавиатурата.

После с един друг приятел – в момента – специалист в 3D мапинга и всякакви дигитални и традиционни арт инсталации и пърформанси Христо Гелов, който по онова време също се беше сдобил с първия си компютър, започнахме една телефонна любов и така по телефона се научихме да форматираме дискове, да записваме почти без страх файлове, да инсталираме страшни работи и да ги използваме, за да се прехранваме.

За пръв път се почувствах истински в дигитален свят на заглавната страница на Altavista през 1995 и на фиестата с машини за RV и био-енергийни шейкове на една гара в Мадрид през същата година. Тогава разбрах, че светът вече е друг.

Нямах предчувствие. Стана по случайност и от само себе си. Тези логични случайности, които не ни дават мира цял живот.

…………………………………………………………..

Днес къде е Емо в дигиталното?

…………………………………………………………..

Някъде из облака.

Толкова бързо се променя всичко това, че вече не знам. Стана част от мен и не мисля за мястото си в него. Опитвам се да се актуализирам в конгломерата от тенденции, приложения, хардуер, но смятам, че е невъзможно да огледаш, попиеш, пипнеш и ползваш всичко. Светът около нас е огромен и продължава да се раздува. Очаквам да не гръмне скоро.

За дизайн и илюстрация ползвам стандартните приложения по навик и заради удобството, което внушават. В момента на генериране и набелязване на идеята и за реализация на конкретни графики и специфичен ретуш и ефекти все повече ползвам мобилни приложения.

…………………………………………………………..

Какво са/бяха блоговете за теб? Имаше няколко и то все чудни

…………………………………………………………..

Блоговете бяха момент на откровение.

Имах толкова много различни неща да споделям с другите, че допуснах грешката да ги разделя по платформи и теми. Беше обсесивно-компулсивен импулс и концептуален лапсус. Когато си дадох сметка, че всъщност архивирам мисли и картинки по специфични характеристики, зарязах всичко.

Социалните мрежи също помогнаха за отесняване на територията на персоналните блогове и отчуждаването на останалите в корпоративната нива.

Лайфстайл блоговете не ме интересуват, защото ги смятам за жалко колелце в машината за масова консумация.

Може би някой ден пак ще имам потребност. Ще видим.

…………………………………………………………..

Как дизайнът за уеб е различен? С какво Интернет промени дизайна?

…………………………………………………………..

Уеб дизайнът не е различен.

Това е краткият отговор. За дългия отговор се пишат книги.

За дизайна е необходимо да имаш добър вкус, специфична подготовка, дисциплина и огромно желание да не спиш нощем.

Смятам, че интернет не промени дизайна, а го разшири жанрово и естетически. Предното оставя място за безкрайни интерпретации, но смятам, че например, оформлението на книгите днес, би било различно, ако не беше влиянието на тенденциите, които минават на вълни, прекосявайки интернет пространството, през сетивата и мисълта ни.

Днес звездите в дизайна, блестят за малко.

…………………………………………………………..

Съветът ти към дизайнерите, които сега са в началото на пътя си – какво да не пропуснат, кое е важното?

…………………………………………………………..

Най-важното според мен е да не забравят никога, че всичко, в който и да е жанр на дизайна, започва на един лист хартия с един молив и едно парче гума. Да пазят тези листи.

Другото е въпрос на обстоятелства и време.

…………………………………………………………..

Последвай ни и сподели:

Създателите: Момчил Марчев за оптимизацията и репутацията онлайн

Момчил Mapчeв e създател на HDMC (Human Digital Marketing and Communications и Digital Extreme). www.eXtremeSEO.net e cпeциaлизиpaният мy фиpмeн caйт зa SEO – oптимизaция нa caйт, a двa – www.serm.bg и www.digitalpr.bg пъĸ засягат тeмaтa зa yпpaвлeниe нa oнлaйн peпyтaция, oблacт, в ĸoятo ce чyвcтвa пионер в Бългapия. Eдин пo-paзличeн изĸaз зa дигитaлния мapĸeтинг cтaвa нa caйтa мy www.inboundmarketing.bg, a мoжe би нaй-пpaĸтичния yчeбниĸ зa бpaнд мeниджмънт е на www.digitalagency.bg. B областта нa интepнeт peĸлaмa e поставен пъĸ caйтa мy www.extreme-advertising.com c пoлeзeн блoг пo тeмaтa, за начинаещи и напреднали.

Разкажи ни за това как ти самият откри Интернет? Нещо любопитно от първите ти сърфирания онлайн?
Ами как, с модем стандарт V.92 мисля беше, иначе казано с DialUp връзка (смее се). Още си спомням „пиу пиу, мяу мяу“ – звука на връзването на модема и радостта като тръгне прогрес бара на зареждането на някой сайт. По същото време при батковците борчаги висяха по ластиците на Адидас-ите едни тухли единички – мобифони и „джъткаха“ по главната (пак се смее). Аналогов свят, БТК и ДигСис стори, всеки сетне после пускаше кабели (в дивната ранна демокрация) по шахтите на родния телеком, появиха се LAN- овете, жици се протягаха м/у блоковете. Така бързо страната се нареди сред водещите в Европа по скорост на нета, нацията стана техническа „с дълги и цели проводници“.

М/у другото Интернет е влязъл в България от Варна за разочарование може би на всички столичани – факт. Ето още малко история – https://bit.ly/2F6CUVv

Интернет залите бяха хит вече, народът се социализираше бурно в Интернет от средата на деветдесетте. Там някъде и аз, с някакви студентски джобни вдигнах сърфа.

Как това (Интернет, сайтовете, съдържанието, оптимизацията, репутацията) се превърна в твоя професия и в бизнес?

Професионално от 1999-та 2000-та започнах да се качвам на по-големите вълни на сърфа . Запалих се веднага по уеб дизайна и започнах сериозно 2002-2003 – та. Потънах в девелоперската професията и тя ме погълна, връщане назад нямаше. Дойдоха съвсем големите вълни …

После се запознах с Оги Младенов, SEO (оптимизация за търсачки) беше апокрифна дисциплина в България, това е второто нещо, по което се запалих, даже влюбих. 2004-та – 2005-та да е било. Така започнахме да вкарваме през търсачките посетители на сайтовете. При мен поне, доста след това се разви като услуга организирането на класически, интернет, рекламни кампании за клиенти.

Започнаха около да се появяват читави форуми, семинари, конференции, където да се срещаме, развиваме, обменяме опит. Тръгнаха и първите обучения в областта на уеб дизайна и интернет рекламата.

После социалните мрежи взривиха всичко, направиха средата динамична и така се дигитализирахме окончателно.

2008-ма направих първи постъпки като пионер в България в управлението на онлайн репутация (ORM). Трудна дисциплина, доста хаби емоционален и психически ресурс, трябва да си доста балансиран човек и с много добър личен тайм и здравен мениджмънт, за да издържаш без корабокрушения (смее се).

Най-големите предизвикателства пред теб днес, след толкова години занимания в дигиталното?

Ами най-голямото предизвикателство остана мениджмънта на хора, неща като делегиране на отговорности, хед-хънтване на добри специалисти и тяхното задържане и постоянно мотивиране.

Създаване на правилна, работеща структура от акаунт мениджъри, за по-добро и пълноценно обслужване на клиентите.

Селс отдел за студени контакти и разширяване на клиентска маса ми е директно, пряко предизвикателство за новата година. Смяната на офиса в посока CampusX вече е в ход от понеделник. Време беше да влезем в сграда с винил и стъкло (смее се). Ще е добре да се възползваме от добрият бизнес климат в новия район.

Със сигурност има и неща, дето ще ме пресрещнат в движение и не подозирам за тях, времената и хората и нравите продължават да ме изненадват. Добре е да не е прихващане от ракета Томахоук, а от повечко неща с + измерение.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ами аз съм си известен, че не съм по нормалностите, не обичам да съм в плато, та дори то да е комфортно и сигурно. Все си скроявам по някоя щуротия, превземам върхове, вълнувам се, уча, опитвам, „падам / ставам“. SEO е вечен технически ориентиран експеримент, ORM е вече социален експеримент, богато ми е менюто. Е, има и пресолени и пре-пикантни манджи, но често има и хайвер и трюфели обаче (смее се). Да, като си гледам ЕГН-то време е да се кротвам … и да мина на проверени само рецепти … ще видим тая работа …

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Иска баланс и тайм мениджмънт дяволски добър, за да идеш на върха и да се задържиш там. Иска комплекс от познания и непрекъснато четене, експерименти и луда страст тая работа в сферата на дигиталния маркетинг и PR. Обща култура, категорично доста над средното и ежедневна профилактика на чувства и емоции, има си моменти да ти се крещи, а няма как (смее се).

Професията ни е супер рискова за „прегаряне“, ако не почиваш правилно, ако не делегираш отговорности правилно, ако не правиш точните партньорства, бум! Ама си заслужава, много е яко, много!

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Интернет предприемач вече е много огромна сфера. Нашето с диджитъл маркетинга, електронна търговия, дропшипинг, то вече само по себе си е море без дъно.
Не знам от къде да започна да ръся разум, рецепти и препоръки (смее се).
Таргетирай ясно въпроса моля те, нали си ми приятелка (смее се).

За дигиталните маркетолози:

– подгответе се, че ще се учите цял живот; без обща култура, само техники и опити, технократщина, няма да стане;

– адска дисциплина, особено ако поведете колектив след себе си, което при растеж е неизбежно; внимание с кадрите, намаляват, ценете си хората, мотивирайте, не манипулирайте – средата е Human Digital

– хипербаланс м/у отделите – селс, криейтив, маркетинг и комуникации … и поменете „няма лоши войници, има лоши командири“, така помни историята.

Последвай ни и сподели:

Създателите: Александър Петров за ФотоФорум и фотографското общество онлайн в България

Александър Петров е един от създателите на родния уеб, с редица различни проекти, сред които най-популярен е ФотоФорум. Говорим с него за историята на сайта и за неговото днес и утре – от фотографска и от бизнес перспектива.

Кога и как дойде идеята за ФотоФорум далеч далеч във времето?

Това е дълга история. Писана е и разказвана многократно. Накратко – в началото бяха първите български сайтове в зората на Интернет, познавахме се отдавна с Бойко Йорданов, който издаваше единственото за времето си българско списание за фотография „Фото око“, аз пък правех сайтове и му предложих да направим първия сайт, където се качва фотография. Това беше и първата българска банка за снимки, така се и казваше секцията „Фото банка“. След това започна да се заражда фотографското онлайн общество, форуми и срещи на по бира с фотоапарат в ръка. Това постепенно прерасна в нужда да се направи по-нов и по-сериозен сайт с повече активности. С мои колеги обединихме усилия и го направихме. Това беше старта на Фото Форум през лятото на 2003 година. Скоро подобни сайтове започнаха да ги наричат Web2.0 или възникването на първите социални мрежи. Такава функция изпълняваше и той. Място за обмен, общуване и споделяне на общи страсти и емоции.

Имахте ли идея тогава колко добре ще се развие този проект?

Никаква идея нямахме къде са границите. Но по-хубавото беше, че имаше ентусиазъм и енергия за нови неща. Това често е по-важно от каквито и да е големи бизнес планове или очаквания. Всичко се разви еволюционно. За времето си това беше уникален проект с мащаба си и почти никоя страна от нашия регион нямаше подобен аналог.

Кое бе трудно тогава, в началото?

Всичко беше ново. Да е било трудно, не помня, но имаше предизвикателства. Нови технологии, научаване на нови знания, освен технически имаше нужда и от управленски решения, и много, много психология. Този проект се развиваше във времето на бурно навлизане на потребителите в онлайн средата и съответно изживя всички „детски болести“ на развитието си. Имаше много доброжелатели и обратното. Това ни научи колко важно е баланса и умереността в действията.

Във времето спечелихте доверието на фотографското общество в България. Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безсмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването ѝ, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването й, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Имате не малко офлайн активности – как вървят ръка за ръка онлайн и офлайн в развитието на ФотоФорум?

Офлайн активностите са задължителни при развиването и работата с едно общество. Времето е доказало, че те рядко водят до преки измерими ползи за онлайн дейността, но пък затвърждават онлайн активностите, носят допълнително удовлетворение и обединяват хората.
Фото форум има дългогодишен опит в организацията на изложби, фестивали, семинари и курсове. Изложбите често са финалния етап от провеждането на тематични конкурси, които често правим. Там могат да се видят отпечатани в добро фотографско качество авторските творби, което несъмнено носи удовлетворение за автора, да види фотографията си в голям размер, а и за зрителя визуалното усещане е по-добро, когато размерът е по-голям. Вече над 10 години провеждаме Фото Форум Фест, който се утвърди като място за учене на новости от начинаещи и напреднали, провеждане на семинари, демонстрации, лекции и срещи с приятели.
Тази година за първи път стартирахме и Годишни Фотографски Награди като годишен авторитетен фотографски конкурс с голямо жури.

Кое е различното в работата по този проект днес? Задължава ли това, че сте лидер? Как бизнесът гледа на проекта?

Последните години навлязоха много нови уеб технологии, което налага обновяването на сайта и поддържане на технологичното ниво. Работим усилено над това. За да отговорим на все по-нарастващото търсене на качествени фотографски услуги и лесното им намиране създадохме място за среща на професионалните фотографи с техните клиенти Про Фото Форум (https://pro.photo-forum.net). Там всеки желаещ поддържа своя профил. Тази секция, обаче, минава през модерация, за да се осигури качество на информацията и участниците.

Разкажи и за това, което организирате за първи път – Годишните фотографски награди – кой е поканен, как може да участва, какво предстои?

За първи път правим Годишни Фотографски Награди, за да отличим постиженията фотографи и видеографи от общността през годината. Най-добрите ще отнесат със себе си на церемонията бронзови статуетки за всяка от 12-те категории.
Разделили сме категории условно на професионални и любителски. Когато ни питат какъв е бил критерия за разделяне, отговорът е, че професионални са условно категориите, за които клиенти търсят фотографски услуги, като сватби, събития, рекламна фотография и др.
В конкурса може да участва всеки желаещ като премине през регистрация.
Поканили сме за жури над 30 специалиста и вярваме, че това е добре, за да има по-обективна преценка.
Интересно за аудиторията може да е това, че отскоро във Фото Форум могат да се публикуват снимки под Creative Commons лиценз, а в Годишните Фотографски Награди имаме обявена категория за снимки под такъв лиценз. Тя е безплатна за участие и се надяваме да видим добри предложения в нея.

Последвай ни и сподели:

Създателите: Димитър Цонев за Wikipedia, блоговете и човешкия елемент в комуникацията

Димитър Цонев. 
Снимка Вася Атанасова

Как Димитър Цонев се оказа запленен от онлайн пространството? Кога ти се случи това и нещо любопитно от тогава?

Ами аз помня времето преди бързият интернет да е даденост. Даже помня и времето, когато нямаше интернет и ползвахме локални BBS системи да общуваме и разменяме файлове. Интернет дойде като някакво продължение и да надгради преживяването. И беше скъп, заемаше телефонната линия (както и тази на дуплекса)… но пък удоволствието да се потопиш в океана от познание, споделено там… ами струваше си някоя-друга разправия за телефона, който дава винаги заето или прежалването на джобните, които отиваха за карти за интернет часове. Абе аз съм ти я разказвал тази история Тя е толкова древна, че се чувствам като динозавър… Не случайно във Уикипедия на френски най-древните потребители се категоризират по изчезнали животни и… аз се водя говедото тур – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80_(%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE)

Уикипедия, знам, че си от активните, в миналото повече, сега по-скромно. Сподели за тази симпатична битка за „кръгла бройка“ статия и твоя принос? Случаят е доста куриозен.

– Ами то… аз и в Уикипедия на български съм сред „древните“… от ония, които поставиха началото и виртуално се „почерпихме“ на първата годишнина. После нещата нещо не потръгнаха в добра посока (на ниво общност), защото беше период на Голямата депресия – редакторски войни, нападки, закани… беше трудно да създадеш статия и тя да не бъде преправена от самопровъзгласили се за „стожери за знанието“, които приемаха единствено само своята гледна точка и другите бяха изтривани. А знаем, че Уикипедия е неутрална, посочва всички гледни точки и то подкрепени с достоверни източници. Вариант да създадеш нова статия – авторска или преводна и тя да се радва на известен период от време без да бъде налазена и нацапана, беше затлачването на Последни промени с редакции от ботове. Или пък като накуп се изсипят нови статии в различни области на познанието. Аз се бях прицелил в хилядните статии и имах достатъчно време за подготовка на 15-20 нови статии, които изчакваха да бъдат качени. Така 35 000 стана Абу Мусаб ал-Заркауи. № 38 000 стана Череп. 40 000 стана Масов гроб и предполагам, че точно тя е най-любопитната. Уикипедия е свободна общност и всеки според вижданията си, възможностите и убежденията си, гради и популяризира енциклопедията. По това време Вася се е била уговорила за интервю в някое радио – вече не помня кое, в което да говорят за Уикипедия и хем да се похвалят със статия 40 000 на български език. И тя се оказва точно „масов гроб“… аз умишлено избирах такива заглавия, провокативни, като протест срещу този начин на допринасяне. Но това с радиото… хем смешно и забавно, хем не е точно за по радиото… 🙂 Извиних се на общността с 41 000 – Оазис.С надеждата, че нещата ще се нормализират. Върнах се доста по-късно, за да създам и заветното 50 000 – статията за демона Валак. Тя много бързо стана обект на неподозирани скандали и драми и купища редакции, пренаписвания… И така ударих моята финална (може би засега) точка в Уикипедия на български със статия 60 000 – Скъпи Джон.

Междувременно допринасях във френскоезичната Уикипедия, където създавахме статии за френската литература от периода на Средновековието. До последно активните по темата уикипедианци не вярваха, че не съм французин. После изоставих писането на статии. Осъзнах, че отнема страшно много време. Започнах да допринасям на мета ниво – за софтуера, който задвижва платформите и за адекватния превод и локализация на български език.ь

А блоговете – личният ти, който търпя доста миграции?

– Личният блог е свободата да правиш каквото и както решиш. Размятах го на много различни места, с много различни дизайни… включително имаше период от време, в който работеше (бавно, едва креташе), от един персонален компютър у дома. Това е свобода – да се изразяваш, да не се съобразяваш с изисквания и ограничения, да опитваш нови неща. Личният ми блог и до днес е на линия, макар и видимо недотам често обновяван. Всъщност има доста нови публикации, които не са достъпни за всички. И това пак е свобода.

Мястото на корпоративните блогове в маркетинг микса днес?

– Мястото винаги е било свободно, но може би не се съзнава пълният потенциал, който блогът би донесъл за бизнеса като допълнение към фирмения сайт. Редовно чувам твърдения като „блоговете не работят“, „нямам време“, „не мога да пиша“ или „нямам какво да кажа“. Нито едно от тези неща не е вярно. Това е неправилен начин на мислене – така смятам. И колкото по-бързо се промени, толкова по-добре за свободното дигиталното общуване.

Кое ти е най-интересното от случващото се в дигиталното пространство сега?

– Може би най-интересният процес, който наблюдавам в ммента, е връщането на social в social media. Човешкият елемент. Най-ценното, всъщност.

За хората, които сега са се запътили да се захващат с дигитални комуникации – какво би ги посъветвал?

– Трябва да запомнят нещо изключително важно – нищо не може да замени общуването между хората. Няма такава технология, колкото и да е напреднала тя. Дигиталните комуникации са психология. Много повече, отколкото технология.

🙂

Последвай ни и сподели:

Създателите: Ивайло Тончев от Framar.bg

Ивайло Тончев от Фрамар.бг е скромен, работлив, силно онлайн човек. Той е мениджър „Маркетинг, медии и реклама“ на онлайн портала. Не е нужно да представяме един от големите здравни сайтове, който всички познават. Всички знаем, че това е първият сайт, който излиза при всяко търсене по здравна тема на български език. Популярността му е вездесъща. Вероятно ще ви изненадаме с това, че целият екип на портала живее и работи в Стара Загора. Град, който рядко се появява на картата на е-търговията. Макар дигиталният бизнес да е силно съсредоточен в София като цяло, радостно е, че има и силни онлайн проекти, които се развиват извън Столицата. Какво е да развиваш такъв проект в град, в който тепърва трябва да се създават традиции и работна среда?

Разкажи ни за това как се управлява един толкова комплексен и мащабен проект като Фрамар?

Фрамар е доста сериозна „хапка“ за силите на един единствен човек, поради което имаме разпределение по отдели и направления. Още преди години разбрахме, че ако искаме да се развиваме, трябва да поемем към децентрализация и да дадем възможност всеки отдел да взима своите решения. Стремежът към „централно управление“ е детската болест на много бизнеси в България. Ако го разберете в подходящото време, успявате да превъзмогнете проблемите и да се развивате. Смятате, че можете да контролирате всичко и да правите нещата по-добре от служителите в компанията? Явно имате лош подбор на кадри, нямате политика за обучението им, както и определено, няма добри перспективи пред вас. Има вечери, в които ме боли главата, но има и сутрини, в които отивам с огромно желание, въпреки безсънната нощ. Мисля, че няма нужда от повече обяснения.

В годините видяхте създаването на доста конкуренция – това как влияе на развитието на Вашия проект?

Нещо, което не те убива, винаги те прави по-силен. В този смисъл, конкуренцията е повод да не правиш едни и същи грешки с тях, сериозен повод да помислиш с какво да надградиш и да развиеш в повече. Има поле за работа за всички, които приемат бизнеса си сериозно и желаят да го развият в дългосрочен план. Достатъчно е само да наблюдаваш грешките на другите, за да знаеш какво да не правиш. Ако копираш 1/1 всичко от някой друг, нямаш много поле за развитие. Нямаш имунитета, който да ти помага във форсмажорни обстоятелства.

Кое е най-голямото предизвикателство, когато си Номер 1 в конкретна ниша онлайн?

Най-големият проблем на водачите в която и да е класация е, че забавят темповете си на растеж, защото са стигнали до праг. Ако не можеш да прескочиш своето ограничение, често спираш движението, след което следва застой и изпадане от листата. Конкретно при нас, постоянно мислим накъде да поемем, често се появяват идеи, които отварят огромни хоризонти за действие. Понякога се отказваме почти веднага. Не сме дозрели или няма смисъл да вървим в тази посока. Не всяка идея е добра.

Лично аз престанах да коментирам въобще това „номер 1“, защото не е нещо ново. Не може два пъти да кажеш едно и също нещо и да си интересен на всички. Само Ал Бънди с „четири тъчдауна в един мач“ го правеше да е уникално всеки път, но аз нямам неговия чар.

Феномен ли е Фрамар за българския онлайн свят – позициониране, от една страна, а от друга, че екипът е основно в Стара Загора?

Много често се шегувам, че сме „толкова добри, че никой не разбира, че сме от Стара Загора“. Градът на липите е един прекрасен провинциален град, който си върви по своя ред, въпреки високия стандарт на живот. Младите хора търсят разнообразие, предизвикателство, развитие. Застаряващото население показва, че не ги намират тук. Екипът ни е 100% съставен само от хора, които работят в централата ни в Стара Загора. Преди години не го виждах така, но имаме сериозна мисия, да се опитаме да обучим хора, да създадем среда в града. Често по събития ходим в София или Пловдив, абсолютно различна атмосфера. И за купон, разговор, но и за работа.

Тук е предизвикателство да намерим подходящи кадри, приемаме риска да обучаваме. Това ни връща доста често назад и забавя, но нямаме друг избор. Попаденията в кадри си струват абсолютно. Искаме и тук да създадем среда, работилница за идеи и технологии.

Трудно мога да кажа, че сме феномен. Просто хора, които работят упорито и са имали щипка късмет през годините.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ставам около 6 часа, понякога с усилие. Водя дъщеря ми на градина, след което в офиса съм около 8. Подготвям двата телефона, стационарния е до мен и пускам компютъра. Напоследък взе да се получава така, че звъни единият, докато говоря по другия. Писма, разговори, решения на задачи, казуси, ОК на кампании, стратегии. По някое време се сещам, че май е трябвало да обядвам. Около 17.30 излизам от офиса, след което у дома гледам да почина набързо. Чакат ме игри с детето, които са задължителни за нейната и моята възраст. Излизаме в парка, разходки, колелото. Малко социален живот със съпругата ми, след което те заспиват, а аз сядам да довърша някои текущи неща от дома. Работата през нощта ми е навик от годините като студент, когато вечер бях най-активен. Повод да изслушам някой друг час хубава музика, както и да помисля доста, при това – на спокойствие. Често пътувам, което нарушава стереотипа ми. Две-три кафета дневно, ако успея да открадна време, ходя и на фитнес. Почивам с някой интересен (или просто глупав) филм или роман. Вярвам, че ако остана няколко часа, без да правя нищо, това ще ми донесе огромно удоволствие. За съжаление, като се случи, все си намирам занимание.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Изисква да не пиеш повече от 2-3 кафета дневно, да се научиш да се пазиш от професионалното прегаряне, да не се поддаваш на тенденцията за изолация, която се явява като страничен ефект от общуването с хора онлайн (поне при мен). Другото е вече въпрос на късмет и на естествени защитни сили.

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Да намерят своята ниша, в която ще са щастливи да се развиват. Да не търсят краткия успех, а да си поставят далечни цели. Да се учат и вдъхновяват от пораженията, а не от победите.

Последвай ни и сподели: